|
Да посетиш черквата на леля Ванга и да не се изкачиш на Кожух планина – все едно, че не си бил в Рупите. Понеже има много малко информация в интернет за изкачване на Кожух планина, ще дам кратко упътване как най-лесно може да стане.
Ето какво намерих в мрежата:
„Представата ни за Рупите би била непълна, ако не споменем издигащото се на запад като отвесна стена възвишение Кожух (Кожух планина). Това е хребетът, за който говори Леля Ванга. Според нея Кожух е ключът към разгадаването на древното ни минало. Всъщност Кожух планина е част от периферията на угаснал вулкан, кратерът на който е на мястото, където сега е черквата “Св. Петка”. Според леля Ванга, там дето е кратерът някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Хората, живели в него, били високи и едри, обличали се в тънки и блестящи като станиол дрехи и били много просветени. Името “Кожух” произлиза от формата на възвишението, наподобяваща наметнат кожух. Връхната му точка е на 281 м над морето, но поради малката надморска височина на Петричкото поле, се извисява като истинска планина. Състои се от три връхчета, от които средното е най-високо и е белязано с триангулачен знак. Изкачването може да стане директно от черквата на леля Ванга за около час. Пътеки почти няма, но като ориентир може да се използва стълбът за високо напрежение, издигащ се на седловината вляво от вр. Кожух. Покоряването му никак не е лесно, поради големия наклон и липсата на очертана пътека и е по силите само на опитни туристи. Правят впечатление вулканичните скали, скалните пирамиди в основата на “планината”, както и един "обесен" камък като този в Рила. Гледката от върха е приказна, като от него се вижда както цялото Петричко поле, така и обкръжаващите го планини. Кожух планина е обявена за природна забележителност през 1962 г., заради интересния й произход и разпространените тук редки представители на флората и фауната. От запад (откъм с. Рупите), обаче, възвишението е с полегати склонове и изкачването му не представлява проблем.” (Край на цитата).
Не си падам по директното катерене право нагоре по сипеите в адската жега (бях там в най-горещия ден преди седмица, когато термометърът заби на 36 градуса) и реших да се изкача откъм село Рупите (от другата страна), откъдето според горната информация склонът бил полегат. Да, ама не. Не е полегат, и оттам е много стръмно. Не намерих пътеки или те бързо се губят. Изкачването трае около час. Когато вече бях горе, се смаях от невероятната гледка – не може да се опише, трябва да се види. Това е много чиста емоция. Обзорът във всички посоки е възхитителен! Виждат се Петрич, Сандански, цялото петричко поле, извивките на Струма, а храмът на Ванга е точно под теб, като на длан.
Реших да се върна по друг път и най-неочаквано открих, че почти до върха на планината има коларски път, никой от местните не знаеше за него. Изкачването по него е малко по-дълго, но става и за малки деца. Лесно и приятно, явно този, който е поместил горната информация, не е запознат. Ето как се стига по него до върха:
След като сте били на черквата на Ванга, тръгвате обратно по пътя, по който сте дошли. След около километър, вляво от пътя, почти накрая преди да излезете на открито, вляво ще видите широка поляна, с две каменни чешми на нея – вдясно и вляво. Между тях тръгва хубав коларски път (преди това има още два-три, но те не вършат работа). Можете да оставите колата си тук (ако сте с кола, но можете за по-сигурно да я оставите и на паркинга пред черквата и да изминете този километър пеша по асфалта). Тръгвате по тоя коларски път и държите само вляво (само на едно място има разклонение). Без да се изпотите, ще стигнете почти до билото. Там пътят свършва до една зарязана кариера с много хубави мраморни скали. Снимате ги. Оттук до най-малкия от трите върха на Кожух се стига за пет минути по пътека. Нататък е лесно – вървите по билото, преваляте втория връх и стигате до третия – най-високия, където има триангулачен знак.
Идете там, лесно е. Гледката е невероятна!
|
Рупите-Кожух планина
