|
По празниците се разходих из някои от планините в Краище. Като начало отидох в Реяновци, в подножието на Боховска планина. На 2 км от селото е скоро възстановената манастирска черква „Св.Богородица”. До нея е и изворчето със целебна вода. Може да се стигне и с кола при сухо време. За ключа от черквата трябва да се пита в магазина.
От с.Бохова се изкачих до Огорелица – най-високото връхче на Боховска планина. От центъра трябва да се тръгне на юг, по най-западното дере, като реката да е отляво. В началото има нещо като пътека из овощни градини, ливади и гори. После тръгнах през гората нагоре, без пътека, докато излезох на кльона – много е удобен да се върви по него. Билната част на много места е открита и така се ориентирах коя е най-високата точка. При гранична пирамида 176 GPS показа височина 1311 м. Продължих на юг, там границата и кльонът правят чупка на югозапад, към Било. Още малко на юг и не на граничната линия е най-високото място – измерих 1316 м при теоретични данни 1318 м. На върха има паднала дървена веха. Основно гледката е на запад – югозапад. Следва понижение на билото в посока Кървав камък с не повече от 70-80 м и затова не смятам, че Боховска трябва да се разглежда като отделна планина.
От северния край на с.Бохова (до спирката) през ливадите и после по трудно откриваема пътека за около 40 мин. се стига до вр. Яничева чука, под който има партизански паметник.
Пътят от Бохова до Г.Мелна вече не става за кола.
От Д.Мелна по 5 км черен път се разходих до Къшле (там вече никой не живее) и после до Шипковица (9 км асфалт) – изходното място за Кървавия камък и вр.Било. До Шипковица може да се стигне и от Средорек – първите 5 км (почти до Бъзовица) са асфалт, следват 10 км черен път. Този път обаче целта не беше Било, нито пък Милевец, а Царичка планина и вр. Острика.
За тях се тръгва от Драгойчинци (9 км от Средорек по асфалт). В центъра има хубава черква с камбанария. Трябва да се продължи по черния път вляво (не покрай кметството), минава се покрай трафопост, гробище и след 2 км се достига до махала с много селскостопански постройки. Там черният път се разделя. Ако се поеме по пътя вдясно, точно преди първата долина се продължава право нагоре през гората, без пътека, на запад. Гората е основно букова, върви се лесно, може да се мине през полянки и се излиза на билните пасища. На самото било има възвишение при гранична пирамида 157. Дотук се стига за час. Друго възвишение има на около 500 м на юг, там има и вишка, а след това е понижението към Милевец. Мъглата, която рязко започваше от границата на запад, не ми позволи да хвърля поглед в Западните покрайнини, но на изток и към Милевец имаше много добра видимост. Острика сигурно е южния връх, той изглежда остър като се гледа примерно от района на с.Уши.
В повечето от селата има много красиви старинни къщи, което съчетано с девствената засега природа създава доста романтична представа за района. Най-добрият преход в този дял според мене е да се тръгне от Реяновския манастир, оттам изкачване нагоре до кльона северно от Яничева чука и да се върви по него на юг с отбивки до по-личните върхове и за гледки. От Милевец може да се слезе на югоизток към Киселица, Уши или Горни Коритен. За посещението на всички обекти в граничната ивица е целесъобразно предварително обаждане в „Гранична полиция”, а то местните любопитстват и докладват (който си живее с тези представи, немо’ж го измъкна от тях).
Питах възрастни хора в различни села, всички казват, че от Мили камък (Милевец) до Ерма е една планина – Милевска, а Мили камък, Царичка (наричана от някои и Богдановска), Кървави камък, Боховска – са отделни нейни части или местности, като имената им произтичат от различни легенди или от името на съответното село, владяло горите и пасищата там.
В книгата „Планините в България” на Васил Николов и Марина Йорданова са изредени 37 планини, а в нета четох, че са 40. Разликата от 3 планини се явява в Краище. В нета като отделни планини са дадени Лешниковска, Боховска и Царичка. След като се поразходих из тях, смятам че те са части съответно от Еловишка, Кървав камък и Милевска планини. Отделно не виждам какво разделя Милевска от Кървав камък, пък и Влахина от Малешевска, но тези разделения ги намирам и в литературата и картите от средата на 20 век и сигурно имат някакво основание.
В тази книга обаче, пък и в нета не намерих да пише много за граничната планина, която се простира западно от Руй до Ерма и Стрезимировци. В „Планините в България” за западна граница на Руй не се говори, а от текста се остава с впечатлението, че Руй стига до Стрезимировци. Това са 3 много характерни чуки (най-близо до с.Насалевци) и заравненият горист връх западно от тях над Стрезимировци. На старата ми карта този връх е означен като Голяма Рудина – 1485 м., т.е. той е от високите върхове в българско Краище. Местните хора ми казаха, че наричат всичко това Рудините, а трите чуки са известни като Белкина поляна, Щърби камък (вижда се скалата) и Папай? В Уикипедия тази планина е дадена като Знеполска Рудина, ограничена на юг от Ерма, на изток достига до прохода Дъсчан кладенец, който я разделя от Руй, на запад дълбока долина я отделя от Въртоп (Грамада) – 1719 м. Изредени са върховете Щърби камък, Барнос и Голяма Рудина. Дъсчан кладенец и Барнос са свързани със защитата на Трън през Сръбско-българската война.
Ако някой е ходил или знае нещо повече, нека го сподели. Надявам се следващият ми излет в Краище да е точно из тази планина.
|
За някои планини в Краище
