Здравейте,

Понеже обещах, ето няколко думи и от мен...

Първо две думи за иглутата. Беше наистина забавно и свалям шапка на победителите. Как го построиха това иглу за 2 часа така и не разбрах. И все пак, нашето иглу беше по-хубаво, въпреки че го зидахме почти 5 часа... Да, ама награди за красота не раздаваха!

В неделната сутрин потеглихме с Ники (nnn) към вр. Мусала. Идеята беше да минем по билото от Сладката вода до вр. Мусала. За няклко минути излязохме на горната поляна с бунгалата и свихме на дясно, за да излезем на билото под вр. Шатър. На това място е хубаво да се нацели просеката на лятната пътека, защото клека е бая гъст и човек може доста да се полута, по иначе късото разстояние до целта. Пътеката ни отведе до Сладката вода, където клека оредя и ние завихме наляво. Постепенно набрахме височина и преминавайки през малко безименно връхче, достигнахме вр. Шатър. След кратка фотосесия в компанията на вятъра, който ни брулеше, се спуснахме до голямата каменна пирамида, където се събират летните пътеки от х. Чакър войвода за х. Мусала, съответно през Сладката вода и Саръгьолските езера. Пред нас се извиси вр. Дено с огромния си масив. Ръбът, който се спускаше от него бе осеян с каменни блокове, които снега не бе успял да затрупа. Движението ни доста се забави, а снегоходките ми започнаха да стенат, драскайки скалите под новонавалялия пухкав сняг. Имах чувството, че склона няма край и когато най–накрая се добрахме до върха ми беше ясно, че Малка Мусала и Трионите ще трябва отново да почакат. Ники още таеше надежди и решихме да отидем до Иречек и там да решим какво да правим. По пътя хапнахме набързо до Сфинкса и поехме нагоре. Доста бавно качихме, иначе гостоприемния (от тази страна) склон на Иречек и това ни подсказа, че няма да го бъде мечтания траверс. Аз определено не бях в добра кондиция, а и Ники беше поуморен от вчерашните изпълнения по иглуването. На гости у Иречека постояхме точно един час, наслаждавайки се на прекрасната панорама. Гледахме със завист и уважение към Малка Мусала и Трионите и си казахме, че рано или късно и на тях ще им дойде реда. Време имахме достатъчно, но формата ни и състоянието на снега не предразполагаха към едно такова по-екстремно начинание. От върха се спуснахме по назъбения рид, спускащ се на запад и не след дълго бяхме на Палеца и оттам на х. Мусала.

Поздрави на всички,
Павел

Редактирано от Пaвeл на 21.03.06 16:33.