Моля за извинение, тъй като по технически причини не мога да редактирам текста и го предлагам във вида, в който го е преработила сканиращата разчитаща програма. Статията е публикувана в сборника "Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания", издание на Международен център по изследвания на малцинствата и културните взаимодействия, София, 1998, стр. 553-565. Приятно четене!


ТЮРБЕТА, ПОЧИТАНИ ОТ БЪЛГАРИТЕ-МЮСЮЛМАНИ ОТ СРЕДНИТЕ РОДОПИ

Валери Григоров

Още 6 началото е налоЖително да се поясни, че българи-те-мюсюлмани от Средните Родопи не праВят разграничение меЖду тюрбе и теке. Обикновено терминът тюрбе е непознат за тях и Всяко място, където е погребан мюсюлмански сВетец, биВа наричано „текьото" (те-кето). Поради тази причина В текста ще се запази наз-Ванието теке независимо от различната му смислоВа натоВареност.
Въпросът за почитането на текетата (тюрбета) от българите-мюсюлмани от Средните Родопи е част от проблематиката за култоВото място В исляма. Из-граЖдането на гробници на сВетци и оформянето на манастирски комплекси (текета) около тях се сВързВа с мноЖестВото дерВишки ордени (ортодоксални и хе-теродоксни), които дейстВат В обширните граници на Османската империя и изВън нея. Практика е Водачът на ордена или най-близките му последователи след смъртта си да бъдат погребвани В специална гробница (тюрбе) и да станат обект на почитане. Така се оформя култ към мюсюлманските сВетци (Валии), който е пренесен на Балканите от османските турци и широко се разпространява сред българите-мюсюлмани от Средните Родопи. Интересно е да се отбелеЖи, че българите-мюсюлмани от Западните Родопи за разлика от тези В Средните Родопи нямат традицията да посещават текета или тюрбета и дори не знаят сми-на тези термини.
Българите-мюсюлмани от Средните Родопи почитат следните текета (тюрбета): на Осман баба (с. Те-кето, ХаскоВско), Йенихан баба (Вр. СВобода), Саръ баба (до с. МомчилоВци), текето В Смолян, текето при с. МемкоВо (В Гърция). По-рядко се споменаВа тюрбето на Реиз баба (с. Болярци), текето при с. БогомилоВо, текето на Демир баба (м. СборяноВо) и текето „при Варна", без да е ясно точно за кой почитан от мюсюлманите култоВ обект стаВа Въпрос. От посочените по-горе пет текета, четири се намират В самите Родопи, а петото — Осман баба, е разположено В полето, недалече от ХаскоВо.


ЛЕГЕНДИ

Според българите-мюсюлмани от Средните Родопи Осман, Йенихан и Саръ баба са били братя. Легенда разказ-Ва че са >киВели преди 660 г.1
СъщестВуВат поне три осноВни Варианта за ЖиВо-та на тримата братя. Според една от легендите и тримата са били пълкоВодци (турски Военачалници). МасоВо е разпространено мнението, че Йенихан баба е покори-телят на Родопите. Според легендата е загинал В битка с българите, която е станала В подноЖието на Вр. СВобода. „ЗатоВа на този Връх е погребан Йенихан баба, там е негоВото теке". След смъртта на Йенихан начело на турските Войски застанал брат му - Саръ баба.2
Българите-мюсюлмани от Средните Родопи разказ-Ват и друга съВсем битоВа история за тримата братя. „ВеднъЖ Осман, Йенихан и Саръ баба се събрали заедно да пекат чеВерме. След като го изяли, Всеки един Взел по един шиш и го хВърлил. Там, където паднел шишът, там се заселВал да ЖиВее, там умирал и там му напраВяли текето."3 Според друг Вариант на същата легенда, тримата братя се събрали на Вр. Роукен, откъдето хВърляли тояги.4 В трети Вариант хвърленият предмет е копие.5 Вероятно последният Вариант загатВа за Военната принадлеЖност на тримата братя, докато пърВите дВа ги сВързВат с традиционния за района поминък —-скотоВъдстВото.
В района на гр. Лъки някои българи-мюсюлмани сВърз-Ват Йенихан баба с Исус Христос. Според тях дВамата били братя. Когато хВърляли тояги, тази на Йенихан паднала на Вр. СВобода, а тази на Христос — на Вр. КръстоВ.6 Според друго единично сВедение от с. ДаВид-коВо „Йенихан е едно и също със сВ. Илия. Той (Йенихан) седи на най-Високото място".7
В статията си за Рупчос от 1899 г. Хр. П. Констан-тиноВ споменаВа, че за Върха, където е текето на Йенихан, местното население ВярВало, че Всъщност там е бил погребан Великанът Рим-папа (римският папа).
В разказите често се споменаВа, че Осман баба, Йенихан баба и Саръ баба са били еВлии (сВетци). ЕВлии за местните са хора, които притеЖаВат нечоВешки Въз-моЖности — придВиЖВат се бързо В пространството; могат да бъдат едновременно на три различни места; ако им отсекат глаВата, те могат да си я Вземат В ръце и да продълЖат да се дВиЖат; могат да четат мислите на другите хора, честни са — не могат да лъЖат и да грешат. Смята се, че ако други хора разберат, че някой е евлия, то той (евлията) ще умре до 40 дена. Евлии могат да бъдат и мъЖе, и Жени, и деца.
Третият и моЖе би най-масоВият Вариант на легендата за тримата братя-еВлии определя Йенихан баба като оВчар, Осман баба като обущар, а за Саръ баба не се знае нищо. Легендата гласи, че един ден Йенихан баба решил да посети брат си — Осман баба. ПонеЖе ЖиВеел В планината, той Взел бистра планинска Вода и я слоЖил В кърпа, за да я занесе като дар на Осман. ПонеЖе Йенихан бил много свят човек, Водата В кърпата се запазВа-ла, без да тече. Той Влязал при брат си и окачил кърпата с Вода на стената. По тоВа Време Осман, който бил обущар, вземал мярка на една Жена. Йенихан погледнал краката й и „умът му щъкнал". Водата в кърпата протекла (като знак за сторения грях). Осман извикал на Йенихан да се опомни, че „грях е сторил". Йенихан осъзнал грешката си и станал сВят чоВек. ТВърди, че тогаВа Осман казал на Йенихан: „Лесно се стаВа еВлио (сВетец) на баи-ро, трудно е тука сред хората".8
Тези битоВи легенди за тримата братя-еВлии са гръбнакът, който сВързВа В една система текетата, почитани от българите-мюсюлмани от Средните Родопи. Триадата — Осман баба, Йенихан баба, Саръ баба обаче не е раВностойна. Триадата фактически е диада. Винаги след споменаВането на тримата братя разказът продълЖава по-нататък само за дВамата — Осман и Йенихан. За третия брат не се знае нищо, нищо не се раз-казВа за него, не се знае и какъВ е бил. Понякога дори мястото му е заето от Реиз баба, от Демир баба или от някой друг неизВестен баба, чието теке се намира някъде В Турция — В Одрин, В Истанбул, или В Бурса. Третият брат отпада от легендата, но не и от митичната формула на триадата.
В района на Чепинската река (Рудоземско) инцидентно мо>ке да се чуе, че „май е имало и четвърти брат, който е >киВял В ГюмюрдЖина".9 ТоВа предание отразяВа ес-тестВената Връзка ме>кду Средните Родопи и Беломо-рието, която е прекъсната през 40-те години, със зат-Варянето на границата ме>кду България и Гърция.
Диадата Осман баба—Йенихан баба се намира В определена бинарна опозиция. Личностните характеристики на дВамата и местонахождението на текетата им силно контрастират, заемайки дВа полюса на пространст-Вото. Текето на Йенихан се намира В планината, на Върха, на 2000 м надморска Височина. То символизира диВо-то, далечното, трудно достъпното, Високото. Посещението му е тясно сВързано с изпитанието от трудния път.
За разлика от Йенихан текето на Осман баба се намира В полето, В ниското, близо до глаВните пътни артерии. То символизира удобното, благоустроеното, близкото. Опозицията Високо — ниско, планина — поле, трудно достъпно — лесно достъпно е очевидна.
Намирайки се В опозиция, Осман баба и Йенихан баба изграЖдат единното пространство на сакралното, вза-имодопълвайки се и подкрепяйки се. Осман баба е ЖиВял сред хората и е бил свят човек, а Йенихан е ЖиВял като самотник и е станал сВят. Осман баба е бил абсолютен праведник, а Йенихан понякога е загубвал чистотата на помислите си.
Българите-мюсюлмани от Средните Родопи поставят В йерархията за сВятост Осман баба по-Високо от Йенихан. В същото Време Във Възрастовата йерархия Йенихан е посочВан като най-големия от братята, после идВа Осман и накрая Саръ баба.
И както Осман баба е поставен по-високо от Йенихан баба по сВятост, така българите-мюсюлмани от Средните Родопи и българските турци от Източните Родопи заяВяват, че да се отиде на поклонение на Йенихан е равносилно на отиване на хадукилък до Мека. „Йенихан е българската Ме/са".10
За създаването на мита за българската Мека — Йенихан, има няколко благоприятни фактора:
1. Текето на Йенихан баба се намира на около 2000 м
надморска Височина и е най-Високото теке в България.
Достигането му е свързано със сериозно изпитание, а из
питанието от пътя е необходим елемент от хадЖилъка.
2. По време на комунистическия резким е съществу
вала строга забрана да се посещава Мека от български
те мюсюлмани. Йенихан се яВява като алтернатива и
компромисен вариант. При недостшкимостта на ис
тинската Мека компенсаторно се създаВа ноВа — дос
тъпна българска Мека, Мека — достиЖима за мюсюлма
ните В България.
3. Днес има по-голяма свобода за българските мюсюл
мани да ходят на хадЖилък до Мека, но силно намалелите
им доходи правят тоВа трудно ВъзмоЖно. При ноВата
ситуация Йенихан запазва значението си на алтерна
тивна Мека за мюсюлманите с нисък доход.
4. В непосредствена близост до Йенихан се намира
Връх Кръстов (известен още като Кръстова гора), който за българите-праВослаВни от Средните Родопи и АсеноВградско има значението на българския Йерусалим. Популярността на КръстоВа гора стаВа Все по-голяма и приВлича хиляди поклонници от цялата страна. Йенихан и КръстоВ не се конфронтират, но си Влияят Взаимно, поВишаВайки степента на сакралността си.
5. Покрай Връх СВобода (Йенихан) минаВат стари кал-
дъръмени пътища, строени според легендата през тра
кийско или през римско Време. Тези пътища са били Важ
ни магистрали, сВързВащи планината с полето по осите
сеВер—юг и изток—запад. До началото на XX В. те са
функционирали като осноВни пътни артерии. Всеки пе
тък през летните месеци са идВали поклонници от поле
то и от планината — помаци и турци, които да се пок
лонят на Йенихан баба. ЙдВали са и много търговци.
Така на Йенихан е стаВал голям седмичен панаир, на кой
то са се разменяли жизненонеобходими стоки между по
лето и планината. До началото на XX В. осВен сакрално-
то си значение Йенихан има и сВоите Важни стопански
функции. Може би заради тях на Йенихан са се качВали и
много българи-праВослаВни.
6. Една от основните характеристики на сВятото
място е наличието на особена сила, която го брани
от посегателстВа. Според разказите, когато са „гър-
мяли" тюрбето на Йенихан баба (а то е гърмяно, т. е.
е ВзриВяВано 3 пъти по различно Време и отноВо е съг-
раждано), е захВащала страшна градушка, счупени
били много керемиди, а чоВекът, който го е гърмял, ед-
Вам се спасил, но по-късно се парализирал до кръста.
РазказВа се и как по Време на Руско-турската освобо
дителна война руските Войски стигнали до Йенихан,
но не могли да продължат на юг, защото се избила
една юда (Вихрушка) и обърнала казаните с храна, а ру
сите много се уплашили и побегнали надолу.12 През
1878 г. границата между Източна Румелия и Турция се
прокарва точно по билото и Връх Свобода (Йенихан),
а по-късно става граничната разделителна между Бъл
гария и Турция.
По време на комунистическия режим българите-мюсюлмани (помаци) от Средните Родопи са посещавали най-често текетата на Осман баба и на Йенихан баба. Обикновено са редували — едната година на едното място, другата на другото, без обаче това да бъде регламентиран принцип. По-рядко са посещавани гробът на Саръ баба и текето в Смолян.
Освен текетата на Осман баба и на Йенихан баба, гроба на Саръ баба и текето в Смолян българите-мюсюлмани 8 района на Рудозем често споменават и за текето при с. Мемково (в Гърция). Разказват, че там има 3 гроба - на мъж, на жена и на дете, евлии. Били са семейство. Преди да отидат в с. Шаин (близо до с. Мемково) те минали през с. Осиково, където помолили хората да ги нахранят и подслонят. Било им отказано и евлиите ги проклели. Затова сега селото е „затрито", всички хора са се изселили от него. Според друг Вариант еВлиите били минали през с. Демирджик (В Гърция), където им бил отказан подслон и храна. „Затова Демирджик е най-бедното село 8 Беломорието." После евлиите отишли в с. Шаин. Там хората ги приели. Затова Шаин „напреднало, забогатяло".


ФУНКЦИИ

Българите-мюсюлмани от Средните Родопи посещават текетата (тюрбета) по различни поводи: Като поклонение на сВято място, за заколване на курбан, за отда-ване почит на бабата-светец, за хаир, за изцеление. Смята се, че да отидеш на Осман баба е „голям хаир". Там са ходели предимно нъуке. Вземали са по един или няколко овена, за да направят курбан, и са изпявали „мев-люд". „Осман баба е Господен човек, затова колят курбан за него".14
На Йенихан баба също са ходели предимно мъАе. Най-често посещенията са ставали през лятото — от май до септември, като кулминацията е през август около Илинден. Българите-мюсюлмани от Рудоземско са предпочитали да изВършВат поклонническите посещения ВъВ Времето меЖду Рамазан Байрам и Курбан Байрам или В месец Мухарем, на 12-ия ден. На Йенихан се стои по 2— 3 дена. Там се праВят дВа „рекята", наричат се нефиле-намаз. ПраВи се В името на Аллах, но не е редоВен намаз и не е задължителен.15
ПраВилото на текета (тюрбета) да ходят само мъЖе е характерно за тези райони, където ислямската традиция е силна и се спазВа (района на Рудозем), съчетано с отдалеченост от текето. Тези, които идВат отдалече, са под ВъздейстВието на пътя — Възприеман като поклонническо пътуване до сВято място. Заедно на текетата ходят мъЖе и Жени от онези райони, където ислямската традиция се спазВа по-слабо (Лъки, Заг-раЖден) или ЖиВеещите близо до текето (ДаВидкоВо).
ОсВен мюсюлмани на текета (тюрбета) ходят, макар и по-рядко, и християни, за да опитат от курбана, да се помолят на бабата за плодородие, като туристи или просто на панаир, да Видят много хора.
Една от най-разпространените функции на текетата (тюрбета) почитани от българите-мюсюлмани от Средните Родопи е за изцеление. „На текета ходят болни хора", преспиват на текето, а на сутринта се мият с роса.16 На текето В Смолян ходят предимно Жени за здраве. „Там има дВа гроба — на мъЖ и на Жена. Когато нещо те боли, лягаш при гробоВете и се опитВаш да заспиш за малко".17
НаВремето, когато границата меЖду България и Гърция е била фиктивна, много българи-мюсюлмани от района на Рудозем са ходели на текето при с. МемкоВо (В Гърция). ОтиВали са В края на септември, след като при-ВършВала работата на „къра". На текето при с. МемкоВо ходят болни деца. Там се преспиВа за лек.18
Възрастна Жена от с. Чепинци (Рудоземско) си спомня, че синът й като малък се разболял от краста. ТогаВа го заВела на текето при с. МемкоВо. Там имало и баня с минерална Вода. Със затварянето на границата се прекъсВа за близо полоВин Век достъпът на българите-мюсюлмани от Родопите към Беломорието.
За посещаването на текетата (тюрбета) няма строго фиксиран ден от годината. Ходи се предимно лятно Време. От дните на седмицата преди се е предпочитал петъкът, но сега се ходи събота и неделя (почиВ-ни дни). Само В района на Рудозем моЖе да се чуе, че най-подходящо време за посещение на теке е меЖду дВата Байрама, но неВинаги се спазва стриктно.
МоЖе да се обобщи, че българите-мюсюлмани извършват ритуално посещение на текетата — когато им е удобно (гледат да е почивен или неработен ден), когато е топло (лятно време), когато имат най-малко селскостопанска работа, и рядко се съобразяват с празниците от мюсюлманския календар. Това отношение към сакрал-ното моЖе да бъде изведено с кратката формула утили-тарна сакралност (удобната сакралност) или приспособяване на сакралното към утилитарната характеристика на новото време.19


ГРОБОВЕТЕ В ТЕКЕТАТА СА КЕНОТАфИ

Нерядко се среща мнението, че гробовете В текетата са кенотафи. В тях няма погребани тела, а те са само „нишан" (знак). „Мелайке (ангел) в гроба няма." Смята се, че там, където е паднала престилката на момиче-евлия, или шапката на момче-евлия, или е паднало копието на мъЖ-еВлия, се прави теке (има се предвид гроб). „Кости еВлия нема. И да търсите костите му, няма да ги намерите".20


ОРИЕНТАЦИЯ НА ГРОБОВЕТЕ В ТЕКЕТАТА

Измерена е ориентацията на гробовете на Осман баба, на Йенихан баба и на Саръ баба. Тя е ЮЗ-СИ (азимут 230°—270°). Същата ориентация на гробовете си из-ползВат Всички българи-мюсюлмани (помаци) от Родопите. За разлика от тях българските турци от Източните Родопи използват друга ориентация на гробоВете си: ЮИ-СЗ (азимут 140°—160°), което се различава от ориентацията на българите-мюсюлмани с около 90°. Тюрбетата в Източните Родопи, които се почитат предимно от българските турци, имат същата ориентация като гробоВете на турците, но различна от тази на помаците. Еднаквата ориентация, която имат гробовете при текетата, почитани от българите-мюсюлмани от Средните Родопи, с ориентацията на техните гробоВе и различната ориентация на тюрбетата В Източните Родопи, почитани предимно от българските турци, и на техните гробоВе ясно разграничава два мюсюлмански обредни модела — този на българите-мюсюлмани от този на българските турци.
Ориентацията на гробоВете в текетата мо>ке да носи допълнително информация не само за религиозния орден създал текето, но и за населението, което го е почитало. Бъдещи изследвания биха дали по-голяма яснота за степента на влияние, което са имали текетата или тюрбетата в Средните Родопи в процеса на исля-мизация на част от местното християнско население, за това, доколко текето или тюрбето са били центрове на разпространението на исляма и центрове, налагащи определени обредни модели, в конкретния случай с ориентацията на гробовете.


ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ИСЛЯМА И ПОЧИТАНЕТО НА ТЕКЕТАТА (ТЮРБЕТА)

През последните години се наблюдава засилено афиширане на религиозните чувства сред българите-мюсюлмани в някои райони на Родопите. Особено силен е той в Маданско и Рудоземско, където се строят масово ноВи д>камии и се Възстановяват мюсюлманските обичаи и традиции. Тези процеси неминуемо водят до ново отношение към текетата (тюрбета). Местните имами, начело със Смолянския мюфтия, смятат, че текетата са нововъведение в исляма на османските турци и почитането им не е правилно. Мюсюлманските лидери на българите-мюсюлмани започват упорита борба за изчистването на исляма от т. нар. „турски патенти" — почитането на текета, правенето на муски,* обичаят деВри** и т. н. Изтъква се, че в исляма се забранява ограждането на гроба или зидането на сграда над него, защото така в култ се издига човекът вместо Бога. Според исляма гробът не бива да става обект на почитане.
В подкрепа на отрицанието на почитането на текетата се разказва следната весела история: „Живеел (В днешна Гърция) един беден, но хитър човек. Той имал само едно много старо и мършаво магаре. Но магарето умряло. ТогаВа човекът го погребал с почести и му издигнал теке (има се предвид сграда). Хората, като видели текето, започнали да идват и да се кланят на гроба. Оставяли и много дарове и пари. Така старото магаре слуЖило вярно на своя стопанин и след смъртта си, а бедният човек се изхранвал с оставяните на текето дарове."21
Това кратко съобщение има за цел да представи началните резултати от изследванията за тюрбетата, почитани от българите-мюсюлмани от Средните Родопи, да разкрие системата от взаимна обвързаност меЖ-ду тях, доколкото тя съществува, йерархията и функциите им. Почитането на Йенихан като българската Мека поставя Въпроса за компенсаторните механизми, които създават Желаното, но недостиЖимо сакрално, там където то е достиЖимо за масата от поклонници.
* МолитВа, написана на арабски Върху лист хартия, която предпазва човека от зли сили, болести V магии. Носи се под дрехите или се зашива В тях.
** Обичаят „дебри" (деВир) е Въведен от имам БергеВи (БюлгеВи). Той се извършва след смъртта на човека. Сядат 5 или 7 мъ>ке в кръг в д>камията или в къщата на починалия или на друго място и започват да си предават един на друг пари като казват: „приемам — Връщам". ТоВа се прави, за да се опростят на починалия пропуснатите през >киВота му намази (молитВи).


БЕЛЕЖКИ

1 АрхиВ на В. ГригороВ, Експедиция „КръстоВа гора" 1994 г. 2АрхиВ на В. ГригороВ, Чепинци, Рибница 1993 г.
3 АрхиВ на В. ГригороВ, Белица, ДаВидкоВо, Манастир, ЗаграЖден 1994 г.
4 АрхиВ на В. ГригороВ, Чепинци 1993 г.
5 АрхиВ на В. ГригороВ, Рибница 1993 г.
6АрхиВ на Е. ИВаноВа, Експедиция „КръстоВа гора" 1994 г.
7 АрхиВ на И. АтанасоВ, Експедиция „КръстоВа гора" 1994 г.
8 АрхиВ на В. ГригороВ, Чепинци 1993 г.
9 АрхиВ на В. ГригороВ, Чепинци, Рибница 1993 г.
10 АрхиВ на В. ГригороВ, Експедиция „КръстоВа гора" 1994 г.
1' АрхиВ на В. ГригороВ, Белица, ЗаграЖден, ДаВидкоВо, Манастир, Чепинци 1994 г.
12АрхиВ на В. ГригороВ, Манастир 1994 г.
15 АрхиВ на В. ГригороВ, Чепинци, Рибница 1993 г.
14 АрхиВ на В. ГригороВ, Чепинци 1993 г.
15 Пак там.
16 Пак там.
17 Пак там.
18 Пак там.
19 Терминът „утилитарна сакралност" е ВъВеден от Е. ИВаноВа при изс
ледването на феномена „КръстоВа гора".
20 АрхиВ на В. Григоров, Чепинци 1993 г.
21 Пак там.