1) Не мога да мразя никого само защото бил турчин, циганин, американец и пр.

Напълно съгласен.


2) Намирам расизма за глупост, свойствена за прости и незадоволени хора.

Напълно съгласен.


3) Че турците са ни клали пет века - клали са ни. Колачите обаче отдавна са измрели. Турците, живеещи сега, не са онези турци.

Пет века клане - нещо дори теоретично изключено. Анахронична и удивително упорита представа. Поради което уговорките за онези и тези турци са излишни и неисторични.


4) Смятам всички религии за (почти) еднакво несъстоятелни и вредни. По-специално не мога да изказвам никакво предпочитание, когато става дума за християнство и ислям. Законът и съвременните нрави дават свобода на вероизповеданието и съвестта.

Напълно съгласен.


5) Аз съм по принцип против това да се вдигат каквито и да било постройки на които и да било планински върхове, било ритуални или не. Еднакво ме дразнят кулите на вр.Ботев, параклисът до х."Ехо" и евентуалният бъдещ обект на вр.Свобода.

Напълно съгласен.


6) Смятам обаче, че ако издиганият култов обект наистина ще бъде свързан по някакъв начин с почитане на Енихан баба, то това е недопустимо. Не е редно да се правят паметници на личности с подобна историческа роля в една завладяна от тях страна. Никой никъде по света не прави това и това мнозина вече го казаха. Един паметник е винаги ритуален обект и наличието му предполага определено послание.

Сред историческите сведения за османското завладяване на Родопите не е документирана личност с това име. Скоро ще предложа резюме на статия, посветена на родопските тюрбета, почитани от българите-мюсюлмани.


7) Ако мюфтийството е придобило земята незаконно, трябва да се подгони затова, че е нарушило закона, а не за това, че признава Аллах за началник. Ако е придобило земята законно, но се кани да вдига паметник на Енихан баба, трябва да се гони затова, че не бива на българска територия да се вдигат паметници на завоевателите, от които България като държава и населението и са пострадали най-тежко.

Нарушаването на законите би следвало да се преследва на принципна основа.