То всъщност миенето и използването на препарати си е отделна тема, но като сме подхванали, нека да си кажа.

Използването на миещи препарати така или иначе се налага и в планината, как обаче да се прави правилно за да се ограничи замърсяването до напълно приемливи стойности:

1. Трябва да се използват биоразградими сапуни и миещи препарати. Някои производители го отбелязват на опаковката. Има и специализирани универсални течни сапуни, специално за туристи, с които можеш да се миеш, къпеш, переш, миеш съдове и тнт. и са гарантирано лесно биоразградими.
Разбира се, обикновеният бабешки сапун е почти идеален по отношение на биоразградимостта, но миещите му свойства, особено със студена вода, не са идеални.
2. Самото миене трябва да става по следния начин - гребваш канче с вода, отдалечаваш се от водоема и миеш и плакнеш максимално икономично, с мин. количество препарат. Добре е да се помни, че топлата вода, сама по себе си мие много добре, което пести сапун. Затова, вместо да се ръси обилно препарат, по-добре да се жертва малко гориво за притопляне на водата.
Използваната вода се разплисква върху почвата, далече от водоема! В никакъв случай мръсната вода не трябва да се изсипва обратно от където е взета!
Защо? Защото планинските водоеми са много бедни на микроорганизми, която осъществяват биоразграждането. Замърсителите ще се разнесат на голямо разстояние, преди да се разградят. Да не говорим, че малко по-надолу може да има хора, които искат да ползват чиста вода.
От друга страна, почвата е хиляди пъти по-богата на микроорганизми, така че там процесът ще протече много по-бързо и без да се разпространява.
Разбира се, говорим за разплискване на половин канче сапунка, а не за цистерна нафта, нали.

Само Дизел