Привет, Станислав,
Наистина много мило "посрещане". Почувствах се поласкан. Вчера на слизане по долината на Илийна разпитвах съгражданина ти Цецо за теб, Рада и Иван Александър.
В същност идеята на споделението ми бе друга. Не да коментирам трябва ли да се плаща. Не се дори говори за това. Като се размислиш за планина и помощ в нея, при наличие на "идеално" /в смисъл на некомерсиално/ желание за това, първото нещо, до което стигаш е именно "средствата". Ясно е. Нямаме спор за това. Важното е да не се смесва този въпрос с другите в темата. Както е направил пишещият точно след теб "пишмантурист". От това бе провокиран и моят постинг по темата. За същото ще се опитам да споделя размисли и сега:
Станислав казва: "Трябва планинска застраховка. Струва 15 лева, не е много, заслужава си. За спасяването трябват средства, няма от къда да се кумулират те." И е прав.
Ясен /а и аз така мисля/ казва: "Аз не си правя планинска застраховка, защото нямам нужда от такава и 15-те лева ще си ги дам за друго." И е също толкова прав.
Иван Петров казва: "Ти като нямаш планинска застраховка, какво ще правиш ако ти се случи нещо в планината? Нали знаеш колко е опасно там! Не забравяй, че може да се случи и на теб, колкото и да си добър! Спомни си падналото момиче на Кончето. Ето аз имам планинска застраховка и съм спокоен - и да се случи нещо, недай си боже, ЗАСТРАХОВАН съм."
С такива мисли жевее и пишмантурист и затова търси отговорност от "планинските служители". Той търси отговорност от тях, защото приема /или допуска/, че спасяването е "услуга" - платена услуга - като подстригването. Смята, че е платил на тях 15 лв, като си е сключил планинска застраховка, и очаква, че щом им е платено, значи са длъжни да изпълнят задълженията си, за които им е платено, и ако не го сторят - те отговарят. А щом отговарят трябва да могат да си плащат, защото отговорността е парична и затова трябва да са застраховани /със специфичен вид застраховка "гражданска отговорност" или в случая "професионална" такава, каквато е на цитираните лекари, нотариуси и адвокати/. За да е гарантирано, че те ще могат да обезщетят вредите, понесени от пострадалите, поради това, че не са си изпълнили задълженията.
Така мисли и Иван Петров и е спокоен като ходи на планина.
Според мен и двамата не са прави и през цялото време се опитвам да изтъкна точно това.
Планинската застраховка не е създадена, за да е пряко в полза на туристите. Тя е създадена, за да е в полза на планинските служители /боже мой, колко прекрасна дума се намери/. Техният проблем се решава с тази застраховка. Не нашият! Затова е прав Ясен. Не си ли съгласен?
Какво в същност е "планинската" застраховка? Ето как я тълкувам аз:
Тя е обещание от страна на платежоспособния застраховател, че в случай, че
1. се наложи застрахованото лице да плати на ПСС някаква сума
2. затова, че му е оказана помощ в планината, при която са направени разходи и
3. са налице един цял куп други условия, указани с мънички букви, забити дълбоко в общите условия към застрахователния договор,
застрахователят ще покрие вместо застрахования тези дължими на ПСС разходи. Т.е. ще плати пари. Единствено.
И нищо повече. Няма задължения на ПСС. Има само по-голяма гаранция за нея, че разходите й за помощта ще бъдат възстановени. Всичко друго има толкова далечна косвена връзка с изложеното до тук, че за сега може напълно да се пренебрегне. Както прави Ясен. На него не са му нужни пари, а друго. За което говорим, че трябват пари, но което се организира много различно.
В този смисъл за какво му е застраховка на този, който ходи "често" там, където ПСС стига само за да прибере останките в наелонови чували или да констатира, че нищо не може да се направи?
Просто търся отговора.
За сега не виждам по какъв начин се допринася ПСС да има повече "средства", като се сключва планинска застрахивка и се дават пари на застрахователите? Имам предвид случаите, когато става дума за туризъм, а не за ски, въпреки че е очевидно, че и скиорите малко могат да разчитат на ПСС.
Когато не разчиташ на помощ, не е ли логично да изключиш и това, че за тази помощ ще са нужни средства? Излиза така, че се застраховаш, за да не плащаш много, а не за да ти бъде оказана скъпа помощ в планината. Това имам предвид като казвам "застраховка срещу Големи разходи".
Струва ми се нечестно така да се извъртат нещата, че хората да си мислят, че като са застраховани всичко е наред и да се заблуждават, че планинската застраховка ще свърши работа. Няма и как да свърши. Не и работата, която на нас ни е бужна. Не й е и това целта.
В този смисъл искам да предложа да започнем да я наричаме по подобаващ начин "Застраховка в случай на задължения към ПСС" или "Застраховка за разходи при помощ в планината".
Ако е истина това, че планинските служители понякога преди да действат чакат, за да се разбере дали пострадалият има застраховка и дали ще им бъдат лесно възстановени разходите, то това само би потвърдило размислите и съмненията ми.
Нека никой не си мисли, че планинската застраховка реално повишава вероятността да се получи помощ в планината, или да се получи по-качествена такава. Дори и да е така, това е само дълбоко в теорията. Истинската помощ просто зависи от съвсем други неща. В поговорката си е казано ясно. Лекарите от Спешна медицина споделят, че за да спасят умращите пострадали правят само най-простите и елементарни неща в медицината, които всеки сам може да направи. Но ги правят веднага и много бързо. В планината просто е по-трудно да бъде бързо. Затова трябват и парите.
В този смисъл въпросът не е "Трябва ли да се заплаща помощта в планината?", а
"Как помощта в планината да се оказва навреме?" Защото спасяването по своята тайнствена същност, част от която е и това, че е скъпо, е възможно единствено, когато е навреме.

Поздрави за всички.