Преценявайки обстановката с времето решихме, че Стара планина не е за нас. И понеже приятели от Пазарджик ни поканиха на х. Македония решихме, че ситуацията в Рила ще е по-добра. И на 23-ти тръгнахме. До Семково стигнахме с кола, а оттам нагоре по добре познатата технология - пеш, аз натоварен като магаре с две раници (мойта и на детето), добил чувствителна маса и инертност, Рада със Иван-Александър на гръб и Цецо, наш добър приятел, стегнат и екипиран да палаткува. След известно лутане, хванахме "правия" път, детето си заспа, ние се разприказвахме и след около 2 часа бяхме в края на гората, там където пътя свършва и както един местен ни беше указал започнахме "да се движим по камъците". Защо камъци така и не разбрахме. Пътеката се вие и след време започва да набира височина по склона в посока премката между Малък и Голям Мечи връх. Задуха вятър, мъглата ту се разсейваше, ту се сгъстяваше, бебето се събуди и почна да реве, при походни условия се опитахме да го залъжем с вода, мляко, но то не престана. Смут в редиците, размяна на раници, Цецо избърза та направи два курса и в края на краищата ето ни в хижата. Печката бумтеше, нещата се успокоиха, хапнахме, подсушихме се и нещата се оправиха. Привечер дойде една група и между тях К. (Константин). С него се познавахме от една клубна среща на пишещите в този форум туристи в София. Другите бяха Алекс и Виделина. Те също се бяха екипирали за палаткуване. На другия ден (събота) привечер на хижата се появи и Рилец (Веско) и така се получи нашата септемврийска среща. Жалко, че времето не даде да походим както ние си знаем, пък и да дойдем на мероприятието на Амбарица. Та да се видим със старите приятели и да зачилсим Тити (Иван-Александър) към клубарите на Дир.бг. А лично на мен много ми се искаше.

Бъдете здрави и до скоро!