Но поради не знам какви си причини ДИР-ът отказва да ми приеме отговора под името "Ясен".

Затова ползвам другия си прякор. Ето какво безуспешно се опитах да пусна три пъти:



Хм, истината е, че ако очаквах авторът да ми прочете мнението, едва ли бих го написал. Или поне не в този вид. Но какво да се прави, това са рисковете от употребата на днешните комуникации.


И аз не си падам по словесните двубои и бягам от тях като дявол от тамян. Особено из разните интернетски форуми. Да се напдприказваш с монитора е губене на време, но да не се отплесвам, това е друга тема.


Не мисля, че съм казал нещо лошо и обидно в коментара си. Пречупил съм нещата през моята гледна точка, а тя е такава, че за мен ходенето от х."Янтра" до "Мазалат" си е като разходка до съседния квартал, пътеката до "Мазалат" - като алея в парка, а интересната компания горе... да кажем като всекидневие. Аз така виждам и чувствам нещата. Съжалявам, както споменах. Ако знаех, че авторът ще ми прочете думите, нямаше да ги напиша в този вид. Съгласен съм, че могат да засегнат човек, макар и не чак да обидят.

Да поясня все пак, с надеждата, че ще постигнем разбирателство. Баща ми ме поведе по планините и качи на ски петгодишен. Всяка година прекарвах по планините с родителите ми по 25-30 дни годишно. Предимно по Рила и Пирин в интерес на истината, Балкана открих като студент. Още като дете преодолявах преходи по 10-12 часа на ден, по доста по-труден терен от този до "Мазалат". А конкретно до х."Мазалат", по същия маршрут като вашия, бе първото ми излизане в зимната планина. Бях на 10 години и можете да си представите колко впечатляващо за мен е било. Компанията, която сте заснели и която така ви е впечатлила, е от същия тип, с която съм израснал. Т.е. компанията на моите родители, които сега са на същата възраст като хората, видени от вас горе. Дори мога да се обзаложа, макар и тези физиономии да бяха нови за мен, че поне половината от тях познават баща ми и са се напивали някъде заедно. Истина е, че на младини те изглеждаха доста по-различно, доста по-интересно и доста по на мястото си. Имам предвид този тип хора, от този тип компании, от тази възраст. Носеха и на пиене, и на ядене, и на пеене. И съм ги виждал в тази им светлина. Затова днес, когато видя подобна компания, в момент на напън да изглежда както някога, в добрите стари времена от младите години, изпитвам доста голяма доза съжаление. Защото изглеждат смешно, поне в моите очи. Не че хората са лоши или правят нещо престъпно. Просто не са това, което си мислят, че представляват в този момент.

Това са част от фактите, които са формирали моята гледна точка. Надявам се, че думите ми, пречупени през тях, ще изглеждат по различен начин в очите ви.


Поднасям извиненията си още веднъж. Позволявам си да изтъкна и два от моите опити, които съм правил във връзка с вашия съвет: Пресъздай и ти по някакъв начин твое пътуване и ако може декорирай го със снимки, така както ти го виждаш и чувстваш. Макар и правени доста преди него...


Не са особено литературно издържани, но мисля, че достаъчно добре пресъздават мислите и чувсвата ми:

Първи път:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите