Бях на Беласица сега на 13-14 август на тристранната среща (всъщност - двустранна - гърците май не се интересуват от мероприятието).
Заедно с Ици и другите от ломската група - през Македония, село Столаре и хижа "Шарена чешма".
Ами като цяло организацията на македонците беше доста добра, само малко се позабавиха (около два часа) на отиване, та трябваше да чакаме транспорта на тяхната граница, но това може и да е от часовата разлика...:)
Иначе маршрутът е умерен и приятен, водопадът е наистина приказен, пътят е маркиран (включително и преките пътеки).
Катери се без бивачни съоръжения - тях ги качват с тракторче. Хижата е на 1300 м височина, малко занемарена, но може да поеме около 30 души, а около нея се намират и места за палатки, макар и не най-добрите....В събота, след като се качихме до хижата и разтоварихме, направихме изкачване на връх Семиркая - малко по-нисък от Тумба, значи около 1860 м. Оттам се открива страхотна гледка към македонско и гръцко, но заради маранята Охридското езеро едва се различаваше между хълмовете.
В неделя рано рано тръгнахме за Тумба и с Ици го качихме за малко под 3 часа. Българската група беше пристигнала преди 15 минути също. Стояхме около час-час и нещо, после пак с Ици тръгнахме да се връщаме към "Шарена чешма" но по билото - през цялото време разполагаме с тези гледки от двете страни на Беласица. При Сечената скала (билото е като отрязано) се спуснахме надолу по пътека, но после я изоставихме и продължихме по корито на поток (вода нямаше). Абе не е най-приятното нещо да се спускаш по такова нещо. Минахме покрай някакъв гроб - или поне кръст с венец. Македонско име, около 40 годишен човек. Нямаше повече информация какъв е и що е.
Неделния следобед беше посветен на прибирането към Лом - все пак 350 км...
Във всеки случай Беласица е изключително красива планина. Догодина пак ще се включа но от българската страна...