|
Тези дни осъществих част от отдавна мечтана обиколка. Сложих снимки на адрес .
Районът на горното течение на река Боровица в Централни Родопи, отдавна ме привличаше с почти пълната липса на туристически пътеки и дивата си девственост. Бях се напушил от няколкото провалили се опити по различни маршрути и от течящ цяло лято ремонт, затова като ми се отвори прозорец във вторника, трескаво затърсих спътник. За щастие един "винаги готов" приятел ми се върза на идеята за дива обиколка в непознатото и отпрашихме с колата. Оставихме я в с.Жълти камък- на 4 км от шосето Асеновград-Кърджали, близо до с.Паничково. Четирите километра черен път до следващото село Узуново ни "подгряха" с гледки на страхотни скални комплекси. Оставихме ги за връщане, особено като научихме за някаква скала с проходни дупки в нея. Подминахме последните руини на запустелите каменни къщи, а електрическите стълбове в посока с.Три могили отбелязаха границата на що годе цивилизационните придобивки. Пред нас се простряха била и дълбоко врязаните дерета, изоставени махали с каменни къщи, за които научихме, че може да срещнем най-много двама човека. Намисленият от мен маршрут изискваше спускане по дълбоките дерета и обратно качване до стръмните била, като разчитахме на късмета за пътеки. Колкото и да не обичам утъпканите пътеки, за тази част на Родопите определено биха ни били от полза. Теренът извън тях представлява стръмни сипеи, които те връщат на всяка крачка при качване с ниски габъри, закачащи се за раницата ти. До спускането до махала Карабекир улучихме нещо като пътека, от която се виждаха страхотни скали по околните била с вкопани пещерички в тях. Спуснахме се по един почти отвесен скален улей до рекичката под селото, разхладихме краката и се опитахме да намерим живо същество в няколкото пръснати сред тучните ливади къщи. Нямаше никой, макар да имаше следи, че доскоро е живяно там. Мястото е трудно достижимо по рекичката, но го набелязахме за третия ден да се върнем по съседно дере до с.Жълт камък. От тук атакувахме непристъпния северен склон по козя пътечка, която бързо ни набута в живописно деренце с изгладени от водата улеи и водопадчета и стръмни склонове, по които нямаше издрапване. След час драпане и падане къпините и дърветата съвсем ни спряха, затова захапахме сипея отдясно. На билото се оказа че е трябвало да си носим мачете- джунглата стана непревземаема. Както и да е прехвърлихме билото и бяхме възнаградени с чудна панорама на следващата ни цел- махала Мумджидам, а зад дълбокото дере на Боровица се изправяше основната ни цел- скалния феномен Саръкая. Над всичко това беше опънал мощна снага връх Чиляка- най-висок в района. Спускайки се към махалата, забелязахме пръснатите по зеления килим от терасовидни ливадки пасящи кози, овце и крави. Зарадвахме се, че може да срещнем някой, който да ни светне за пътеките нататък. Това се оказа бай Шабан- единствения жител в района, който заедно с кучетата си гледаше пасящия добитък. Имахме час до залез, а се оказа, че до Саръкая има два часа- тъй че приехме поканата на човека да преспим в махалата. Все бях виждал откъснати села, но тук всичко беше толкова откровено диво и истинско, навяваше носталгия за отминали времена. Изпращайки залеза на запад над веригата между Къзкая и Акватепе, се отпуснахме в сладки приказки с пенсионирания бивш учител. Злободневни теми за новосформирани правителства, трудно изкарван хляб и прочие бързо отпаднаха като неуместни за това място. Заизливаха се легенди за иманета и мистични места, някой бях чувал в съседен регион леко видоизменени, оказа се, че България е малка и много общи неща, хора и факти от миналото човек може да сподели с някой местен мислител.
После до късно гледах падащите звезди и се отпуснах и разлях в безвремието и абсолютната тишина и красота на това място.
Следващата сутрин ни посрещна навъсена с прииждащите зад Чиляка облаци. Спуснахме се бързо до меандрите на река Боровица и атакувахме отсрещния склон към скалата. Дъждът не закъсня, а опитите да запазим нещата сухи биваха проваляни от къпините и клоните по губещата се пътечка.
Стихнахме Саръкая и се навряхме в издълбаната от първобитни хора пещера от южното му подножие. Скалата е доста внушителна, от другите махали е като остра триъгълна пирамида, но от юг удивително напомна Devil'sTower в щата Уайоминг. Приказна призрачност на целия пейзаж добавяха руините на къщите, накацали по ребрата на склоновете наоколо от изоставеното през 50те години село Саръкая. Мъглата на облаците подсилваше ефекта. Решихме, че и да завали наново, няма какво да правим повече тук и се отправихме към следващото загубване на пътеката. Въобще в целия регион пътеките са нещо химерно- ако не мине турист два месеца, зеленината ги скрива, а често срещаните мечи следи по някой от тях те карат да се съмняваш в произхода им. При всяко загубване обаче спасително правило беше, че почти всички вариянти за преминаване "без клизми" бяха да държиш билата по предварително уточнен с картата отправен връх, спазвайке посоката по компаса.
Заобикаляйки от север връх Чиляка, пътеката продължи да се спуска към село Безводно- вече маркирана от кърджалийските туристи. Дъждът се придружи от ситен град, и след малко излезнахме от пелената, като между облаците долу видяхме тютюневите парцели на жителите на Безводно- гледката напомня на оризищата по планинските била на Виетнам от филм за Рамбо. Паднала до нас мощна гръмотевица ни отказа да търсим уж 100 метровия водопад на близкото дере, и побързахме да се спуснем до селото. Тук разбрахме, че транпорт за някъде има през ден. Дъждът ни отказа да продължим към втората част на приключението до бръх Бездивен на другия ден, защото физически нямаше да можем да се доберем до колата поне два дни; рекичката, която смятахме да ползваме за път последния ден се оказа бурно жълто пенещо се пороище от бряг до бряг. Така че благоразумно хванахме раздрънкато такси, играещо рола на автобусен превоз, което ме стовари по тъмно в района на Паничково. От шьофьора научих за страхотна 200метрова скала (Оланкая) на час път срещу течението на въпросната "рекичка".
За половин час се добрах до следващото село, яхнах "мустанга", прибрах спътника от разклона и обратно.
Живот и здраве пак ще се върна там- има още много красоти и диви места. А в района около връх Бездивен съм се заканил в най скоро време да се потопя.
|
Два дни скали и изоставени махали- Боровица, Родоп
