Аз да се отчета.

Преспиването (на закрито) около яз. “Широка поляна” се оказа проблем, както и очаквах. Добре, че когато пристигнахме беше още светло. И като се започна едно обикаляне…
1. В м. "Слънчеви поляни" има около 2-3 вили, в които може да се преспи. Всички те обаче са с ограничен капацитет (1-2 стаи) и бяха пълни.
2. В станцията на ОС Пазарджик ме отпратиха с любезна покана да заповядам пак в... неактивния туристически сезон, за по-сигурно след средата на септември. А имаше свободно бунгало, което трябваше да се заеме чак от следващия ден. Цената е 12 лв за бунгало.
3. Бунгалата в м. "Кавал тепе" приемат само след предварителна резервация. Цената е малко висока – 50 лв, но разполагат с 4 бр. легла и санитарен възел. Домакинът го нямаше в момента. За връзки с клиенти беше упълномощил своята майка, която пък не знаеше и не искаше да знае телефонният му номер, за да не пречи на... гаджетата, които го търсят. Ужас!
Добре че местността е приказно красива и ми мина бързо: иглолистни гори, малки слънчеви полянки, тихи заливчета, абе с една дума – рай.
4. Най-после намерихме свободни легла в една къщичка до ресторанта: три стаи с общ санитарен възел, 8 лв. на легло. Чисто и уютно, но малко шумно поради минаващите по шосето автомобили.

Малко от следващият ден.
Една от планираните цели беше да посетим с жена ми откритото през 2003 тракийско светилище в м. “Дженевра” (около 3-4 km от “Кавал тепе”). Не намерих никаква предварителна информация за маршрут. Силно се надявах светилището да се намира на вр. Дженевра (1674), но уви – горе беше пълно с разхвърляни големи каменни блокове и никакви следи от зид, олтар или нещо подобно. За сметка на това имаше доста следи от диви животни. Личеше си, че тук човешки крак не беше стъпвал скоро. След изкачването на още две по-ниски, но ясно открояващи се възвишения в околността се отказахме окончателно и решихме да се връщаме, защото беше късен следобед, а ни чакаше път. А започна да се обажда и стара травма в коляното...
По-късно случайно срещнахме директорката на музея в Батак, която ни просветли, че експедицията през 2003 г. е финансирана от “Винпром Пещера”, но парите стигнали само за предварителни проучвания, не и за разработване, консервация, експониране и т. нат. С което си обясних липсата на обособени пътеки и маркировка. Възможно е да го пазят и от иманяри, не знам…
А светилището е на бесите, датирано от 4 в. пр. н.е. и трябва да е доста внушително: площ около 2 декара, висок 2 метра двулицев зид, каменни стълби, останки от олтар и пр.
Срещнахме и горски работник, който ни “успокои”, че е абсурдно човек непознаващ района да намери пътеката към светилището. Всичко било обрасло с растителност.
Както и да е, продължихме по своя път потопявайки се в невероятно красивата и приказна природа.

Една от местните легенди разказва, че преди много много години, някъде през средните векове, чуждестранни търговци от Генуа дошли по тези места да купуват качествен дървен материал. Не устояли на красивата природа и се заселили тук, основавайки малко селище. От там дошло и името на цялата местност – Дженевра, от Дженуа (Генуа).

Такаааа, ние не успяхме да намерим “пътят към храма”, но си обещахме, да се върнем отново. Ако някой друг има желание, може да си опита късмета.