Здравейте отново!

Чак сега намирам малко време да дам инфо какво се случи на похода.

В четвъртък вечер на х. Мазалат се събрахме 19 човека. Доста над очакванията ми. Имаше и 3 жени. В петък, 22.юли, в 06:00 часа сутринта след традиционните снимки и сбогуване с хижарите потеглихме на запад към х. Ехо. Тази година се движехме по-стегнато и в 08:35 часа бяхме на рекичката под х. Тъжа. Тук ни чакаха Ясен и Вирджиния, които за няколко дни преминали маршрута от х. Ехо насам, но решили, че им е достатъчно и не дошли на Мазалат да се включат в мероприятието. Починахме 15 минути, побъбрихме и поехме към вр. Ботев. След изкачването на вр. Юрушка грамада някои качиха и Параджика, други го подсякоха, но горе долу по едно и също време се събрахме на заслон Маринка. Времето беше “преобладаващо” – мъгла се появи някъде около Параджика и ту се вдигаше, ту се стелеше плътно. Напълнихме си вода и тръгнахме да катерим Ботев. На върха бяхме около 11:35 часа. Дадохме си 45 минути почивка, пихме чай, ядохме, Радо от Варна прави “показно” на лоста пред сградата на метеоролозите, Павел пък традиционно направи коремно набиране на лоста с раница на гръб. Пак снимки, пак размяна на добри пожелания на изпроводяк с дежурния синоптик Лорен, който ни предупреди, че се очакват гръмотевици и устремно се спуснахме към заслон Ботев. Малко почивка и там за събиране на групата, след това към Дюз чал и Жълтец. Тук пак последва кратка почивка и аз използвах да преброя колко човека сме на този етап. Бяхме се събрали 15, като тук е мястото да спомена, че двама още при тръгването от х. Мазалат бяха споменали, че ще се движат в много бързо темпо с цел да стигнат до х. Ехо по светло. После разбрахме, че се отказали на х. Дерменкая. Двама (Явор и Ивайло) се бяха отказали да се движат с групата, за Явор разбрахме, че се е заблудил в мъглата по Параджика и е тръгнал да слиза към Калофер, за Ивайло нямахме информация какво е предприел. Следваше най-красивата и алпийска част от похода – Костенурката, Кръсците, Купена. Умората си казваше думата и групата се разтегли доста. На Големия Купен бяхме в 15:30 часа, последва почивка, Радо опитваше да направи стойка на ръце, когато на върха се появи Лъчо и пред слисаните ни погледи изпълни по учебник от клекнало положение тази стойка. Личеше, че се е занимавал и има тренинг. Опъна се и не трепна. Ашколсун! Но това не отчая Радо, бих казал че даже го насърчи и той продължи да опитва, като накрая и той я направи. Писахме в книгата и преди да тръгнем, от запад на върха се появи един грамаден българин с още по-грамадна раница, стиснал в лявата ръка увита в найлон камера. Ха, каква изненада. Свали си човека раницата да почине, Илиян (Yogi) реши да пробва колко е тежка, сложи я на гърба си и едвам стана. По думите на човека раницата тежала 40 кг. Незнам дали наистина е била толкова, но знам как се озори Иоги докато стане с нея. Както и да е. Времето се разваляше и не искахме гръмотевиците да ни настигнат точно тук. Продължихме към х. Добрила и тъкмо подсичахме Малкия Купен когато заваля – отначало град, след това обилен дъжд. Сложихме дъждобраните и продължихме. Чуваха се гръмотевици и очевидно дъжда нямаше намерение да спре скоро. Качихме вр. Левски (Амбарица) и без да се бавим предприехме слизане към хижата. Малко преди нея дъжда почна да поспира, но така или иначе, обувките ми бяха мокри, въпреки дъждобрана се оказа, че почти няма сухо място по мен. Мразя да ходя с дъждобран, целия се спарвам! Пък и той се вей постоянно, качулката му пада, колко пази - незнам. Факт е, че почти целия бях мокър. В 17:15 часа пристигнахме на х. Добрила. Хижата се е променила до неузнаваемост, много хубава е станала, все още текат довършителни работи, но почти се вижда крайния резултат. Алуминиеви дограми, дървени обшивки, теракоти. Да сме останали не повече от 15 минути и първата група от 4 човека (Йоги, Павел, Стефан и Сашо) изяви желание да продължи. Аз се включих към тях и така 5-ма тръгнахме пред останалите, които предприеха мерки по преобуване и подсушаване. Трима се отказаха и казаха, че остават тук. До х. Дерменка държахме високо темпо. На мен то ми помогна да се сгрея и до известна степен да поизсъхна. В 19:15 часа бяхме на хижата. Тук предлагат чорби, скари и други вкуснотийки, които ние не пропуснахме да уважим и така се получи една хубава 55 мин. възстановителна почивка. Малко преди 20:00 часа започнаха да пристигат и останалите. Ние обаче тръгнахме напред. До Беклемето се движихме пак в много бързо темпо без челници. На прохода спряхме да обсъдим ситуацията. Пред нас се святкаше, отвреме на време доста силно, гръмотевици не се чуваха, но явно идваше буря от запад и трябваше да решим какво правим. Краката на Павката го боляха и той не би могъл да потдържа високо темпо. След кратък размисъл сложихме челниците и продължихме напред. Надявахме се бурята да ни се размине. Така и стана. Вятъра постепенно разкара облаците и се отвори една луна – не ви е работа. Все пак без челник не ставаше, но нощта се очертаваше да е приятна и светла. 5 минути след полунощ влезнахме в х. Козя стена. Тук ни чакаше Рада с детето, което естествено спеше и не подозираше какви ги върши баща му. Починахме 40 минути, преобухме нови чорапи (безсмислено действие като се има предвид колко мокри бяха самите обувки) и тръгнахме към х. Ехо. В този последен етап ми предложиха да водя аз, още повече, че Сашо беше без челник, и му трябваше водач със силно осветление. Спирахме за малко на няколко пъти, къде за почивки, къде по физиологични нужди, и накрая в 02:40 през ноща се добрахме до х. Ехо. До тук бяха изминали 20 часа и 40 минути от старта на похода, а по моя сметка почивките заемаха 3 часа и 10 минути. Втората група от 7 човека дойде към 04:15 часа, ние се бяхме натръшкали по пейките и масите в столовата на хижата и дремехме. Събудихме се от възгласа на Радо при влизането му, почнаха един по един да пристигат и другите и да се ориентират към хоризонтиране. Хижаря също слезе разбуден да види какво става, но бързо-бързо ни остави на мира. Свихме се кой на шалте, кой на маса, кой на пейка и така до сутринта. А на сутринта се събрахме отвън и почнаха приказките, снимките, лакардиите, всеки показваше подпухнали и изранени крака, правиха се планове за прибиране и малко по малко хората почнаха да се разотиват. Към 10:00 часа се озовах сам на хижата, очаквах Рада с детето да дойдат от х. Козя стена. Стана ми тъжно – малко повече от 24 часа бяхме заедно, познати и непознати, всички обединени от любовта ни към планината, деня беше събота, предстоеше ми да прекарам още 24 часа в планината, а мероприятието, което ни събра вече беше в миналото. Предстоеше цяла една година до следващата ни среща. Пак по същия повод.

Ето и кратка справка на хората успели да преминат цялото растояние:

Илиян Евтимов Дуков (Yogi) , София
Стефан Петров Иванов (SPI) , София
Павел Борисов Беличовски, София
Александър Владимиров Курбанов, София
Радослав Димитров Калчев, Варна
Росица Господинова Димитрова, Варна
Венцислав Атанасов Стайчев, Варна
Илко Стефанов Марков, Плевен
Стефан Илков Марков, Плевен
Георги Василев Хрисимов, Г. Оряховица
Георги Лазаров Петков, Севлиево
Станислав Иванов Стоилов, Пловдив

Това е от мен за сега, на всички взели участие в това незабравимо преживяване благодаря от сърце, на колебаещите се - заповядайте догодина.

Бъдете здрави и до скоро!

Станислав Стоилов
СтаРа Планина 100х24/2005