Искам да припомня набързо как се развиха нещата преди една година. На 22-юли-2004 (четвъртък) вечер на х. Мазалат се събрахме доста хора, като броя и съпътстващата група приятели и познати, които бяха решили в по-кротко темпо да ни изпратят, пък докадето стигнат. Сутринта в 06:00 часа от хижата тръгнахме 13 човека с темпо като за 100 км. Още на х. Тъжа (т.е. под нея) 2-ма се отказаха, а останалите бяхме на вр. Ботев в 11:45 часа. Прилично зажадняли. Да, ама не - били спряли водата за планов ремонт още в 10 часа и всеки момент щяла да дойде. Ъ! Не бяхме съвсем капо, чай имаше достатъчно за първите, след това и той свърши. Малко преди да тръгнем водата дойде, но само името и беше такова. Течеше калоподобна ръждива течност, която нямаше изгледи да се избистри скоро. Да, в 12:50 вече не се сдържахме и се пуснахме по нанадолнището към заслон Ботев. От там пак нагоре към Дюзчал и Жълтец и по най-хубавия участък, според мен, от похода - Костенурката, Кръсците и Купена. Той се виждаше великолепно и примамливо, само дето по едно време тягата почна да се губи, водата я нямаше хич, а без нея явно върви на зор. Нагоре по въжетата на Купа усетих, че повече вися, отколкото се изкачвам, но най-накрая в 15:55 му се качих отгоре. Рахат! Гледката невероятна, времето идеално, скоро се събрахме всички, наизвадихме кой за ядене кой за снимане и по едно време - щрак, хайде едно фото отиде в историята.

От тук надолу нещата тръгнаха на добре, темпото спореше и много скоро (17:50 ч) бяхме на х. Добрила, където ни очакваше Рада с бебо в корема. Взехме една прилична 40 мин. почивка и достолепно се отправихме към х. Дерменкая. Тук се стягаха за официалното й откриване след ремонта, бяха поканили видни представители на туристическото движение, планински спасители, докарали дисководещи, които хич не се притесняваха, че срещу тях е резерват Стенето. Дънеше онази ми ти музика, та се чуваше отдалеч. Утешителното беше, че не пускаха чалга. Така е в България, разбиранията за туризъм са особенни. Ако щеш! Та само 15 минути след 8 вечерта първите вече бяха на хижата и се оглеждаха непривично в почуда какво става. Починахме още 45 - 50 минути и продължихме напред. Ясен остана, Рада разбира се и тя. На другия ден щеше да дойде на х. Козя стена. След заслон Орлово гнездо ни хвана гръмотевична буря, която ни принуди да се върнем в здрав бяг обратно към заслончето и да изчакаме около час докато премине. За първи път попадам на "пряк отстрел" от гръмотевици, но беше нещо невероятно. Не ви го препоръчвам, не си го пожелавам пак. В заслона хората взеха да се поотпускат и така логично групата намаля с още 4 човека. Към Беклемето потеглихме заедно с Павел, Радо, Венци, Георги и Христо (ICCI). Терена беше много мокър, ние уморени, оставаше още около 6 часа ходене, пътеката след Беклемето беше кална и хлъзгава и така логично, малко преди х. Козя стена се разбра, че 4-ма от нас са до тук. В хижата всички спяха - часа показваше 03:45 . Радо и Павел малко починаха и продължиха. В 05:55 са били на х. Ехо.

И така ето я рекапитулацията:

х. Мазалат - х. Ехо - 23 часа и 55 минути, включително около 5 часа почивки.
х. Мазалат - х. Козя стена - 22 часа и 15 мин., вкл. 4 часа и половина почивки

Виждате, че ако времето е благоприятно дистанцията се изминава предспокойно, даже и с помоща на охолни почивки. Проблемите са с водата, времето и ..... хората. Така де, има човек - има проблем, няма човек - няма проблем

За финал още една снимка - на двамата успели да стигнат до края. И не само това, ами и изкачили вр. Юмрука. Това им беше наградата, да знаят и другите какво ги чака, стига са тръпнели в очакване на трофея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите