Благодаря на всички за честитките!

Третия ден беше най-кофти, щото ни поваля, но и тогава изнамерихме нещо и се покефихме на дивата гора. Все пак един от пет, пък го оползотворихме и него доколкото позволяваха условията.

Събуждам се рано сутринта към 3. Снощната бира си иска своето. Решавам да не излизам през стаята където са Ани и Веско за да не ги събудя и се намърдвам в третата празна стая на бунгалото. Там отвинтих някак един джам за целта на мероприятието.
Навън продължава да свири вятъра, мъгла, мокро. Гадория.
След среднощна цигарка се гушвам обратно между трите одеяла и пак заспивам сладко. С Андон спахме като пънове до 10 сутринта. Времето все е така гадно.
Ани и Веско заджуркват втора кана кафе за нас. Навеса пред хижата си е навес и що годе пази. Две вечери под него бе джамбурето.
Умуваме откъде да отлепим нагоре. Идеята за днес е да щъкаме между скалите западно и югозападно от Кадемлията и да намерим прословутата поляна “Малка Равна”. Искахме да отидем и до огромната скала с ясно изразена фалическа форма, която миналата година кръстихме “Голям кадемлийски ...”. Да ама друг път. Облаците вместо да се разкарат при тоя ветар ближат горе скалите, похлупват ги, ясно е, че при тая видимост по горния маршрут няма да ни бъде.
Към 11 и 30 се разделяме с Андон, който слиза към Тъжа и оттам за Пловдив за да чанчи бабичките в изборния ден.
Ние нарамваме малките раници и поемаме по хоризонталната пътечка, която Веско изнамерил зад ВЦ-тата. Походихме по нея, що годе личи и слезнахме до дерето западно от хижата. Рекичката се разляла нашироко, едни храсталаци и буенаци обрасли навсякъде, не се виждат камъните на които може да се стъпи.
Как да е, май без цамбурвания преминаваме отвъд. Ама там скали из гората.
Ту отгоре ту отдолу преминахме доста групи скалички. Навряхме се и в няколко ниши, приличащи на мечи дупки. Мецани липсваха, но следи от диви животни в тоя джендемлък колкото щеш. На една стърчаща скаличка с тревичка поседнахме, подзяпахме Петкановите водопади с бинокъля и поумувахме с Веско потенциалния маршрут за неделя по рида оттатък Тъженското ждрело.
Продължихме нататък с идеята да намериме поляната Малка Равна. Поспорваме нагоре ли надоле ли, щъкаме насам натам, ама пущината все я няма. Накрая се покатерваме пак на едни надвесени скалички и виждам отдолу Белите скали. Аз така си ги кръстих преди години, иначе полянката до тях се води Хайдушка поляна или Хайдушко игрило. В тоя момент заросява дъжд и решаваме да се прибираме. Тук хванахме ясно изразена пътека с широко легло, която надолу из гъстата гора само за 10-ина минути ни свали долу до пътя. Ама от него не личи. Пирамидка с камъни посложихме, та да знаем следващия път. Много потайна и скатана, а хубава пътека. Предполагам да е била за стадата преди години. Е на 5-ия ден вече като дзяпахме отсреща от Малка Козя стена разбрахме че тая пътека води точно до Малка равна и че сме били само на 100 – ина метра под нея, ама ха де.
Палатковия лагер някой ден ще е там.
Докато се върнем под любимия навес вече ни понакваси дъждеца.
В негова чест напалих пак огъня. Онзи гад си вали, аз слагам повече дърва да го дразня. Както и да е. Похапнахме каквото беше поостанало и към 15,30 стъкмихме целия багаж и тръгнахме към х. Тъжа. Тъкмо беше поспрял малко дъждът, но още нестъпили на пътя пак ни започна. Един ситен такъв, напоителен. Шегуваме се, че дедо Господ нарочно е решил да ни понакваси:
“Хората са на работа, а Вие ще ми ходите 5 дни из Триглав а?! Тарикати. Я да ви дъждосам поне единия ден.”
И така покрай Кадемлийското и Ганьов камък се замъкнахме за 3 часа на хижата.
Ама там се беше замъглило, объркахме пътеката и аха да поемем към Ботев.

Овчарката Тъжа ни залая веднага, добре, че е кротка.
Вътре 5-6 души кротко седят, разпрострели мокри якета и гащи навсякъде. Намърдахме и ние нашите по простирите. По-късничко пристигнаха Тишо и още двама габровци и моите 3-ма колеги откъм Априлци.
Разконспирирахме се и със Сашо /Сапата/ откъде си знаем физиономиите и така.
Бирички и сладък лаф до лягане.
На другия ден въпреки, че много ми се ходеше към Видимското и северния Джендем, трябваше да се жертвам и да слезна до Априлци да посрещна жена ми и Ралица, но за тия работи батето Весето ще разкаже и има доста какво да разправя, защото аха да изтърват купона от многото маане.

Поздрави на всички!
Благодаря на всички от групата за приятната компания през тия 5 дни!


Има още доста снимки за добавяне.
Лека- полека ще ги слагаме на:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите