Ходенето си го направихме - не точно според плана, но плановете трябва да се нагаждат към обстоятелствата.
Първият ден (23.06 - четвъртък) пътувахме с влак от София за Казанлък и след като минахме Сопот оглеждахме маршрута от влако, който планирахме да извървим следващите 4 дни.
Към обяд бяхме на автогарата в Казанлък и един "любезен" шофьор на автобус за Плевен отказа да ни спре на Шипка с думите "Имате си рейсове, аз пътувам до Плевен". Неразбран човек.
По този случай успяхме да се разходим из спретнатия център на Казънлък, където най-интересната случка беше къпането на тумба цигането в фонтана на центъра и пълната безучастност на местните жители.
В 13.30 хванахме автобус за Троян и следнахме на прохода Шипка. Разгледахме паметниците, снимахме се с трибагреника на Орлово гнездо, Шипка и останалите исторически места.
Хапнахме и поехме към Узана. За 2-2:30 часа спокойно достигнахме месността, отново хапнахме и продължихме нататък. Хижарката на Узана я нямаше, но хижата беше отворена. Преминахме набързо покрай хижите "9 Март" и "Партизанска песен" и дойде време да се търси място на което да разпънем палатката. Ама то хем вода да има, хем хубава гледка... а то навсякъде сечища. Изяли са гората в Балкана в този район. Грозна гледка!
Вода намерихме под връх Корита и свалихме раниците. Беше към 9 часа. Дъждът това и чакаше и се изля поройно. За секунди опънахме палатката и се намърдахме вътре да хапнем. Палатката издържа - бяхме закрепили един найлон отгоре, че миналата година по Пирин ме предаде в един дъжд и пропусна. Разгледахме данните от GPS-а и се оказа че разстоянието от Шипка до Корита е около 20 км. Средна скорост на движение 4 км/ч.
На другия ден (24.06 - петък) ставаме към 7. Слънчицето припича и разгонва мъгличките. Кеф. Понеже сме напред с графика решаваме да се излежаваме още малко. Хоп, обратно в чувала и още 1 час сън. Тръгваме към 9 към х. Мазалат. Времето е ясно, подухва умерено... в 11 сме на Мазалт - чистичко, спретнато, дървенийка в хижата, много котки . Пийваме чай и се разделяме приятелски. Телефона там е: 048/837720.
Вече духа на моменти доста силно, но това не ни спира да изберем пътеката по билото и да качим вр. Вълча глава. Малко зор качването, но гледката си заслужава. Продължаваме към Пеещите скали и там настъпи обратът. Влезнахме в дъждовен облак. Видимост 10 метра, много влажно. След 30 мин запръска и сложихме дъждобраните. Следваме плътно коловете, на места видимоста е недостатъчна и следва малко лутане докато намерим следващия. Достигаме до шосето между Соколна и Тъжа и неволно го хващаме в посока към Соколна. След 5-10 мин и никакъв кол преоценяваме посоката и се обръщаме към тъжа. Не успяваме да се насладим на никакви гледки. До достигането ни до х. Тъжа вали от време на време. 200 метра преди хижата решаваме да съкратим малко път и свиваме в ляво. Лутаме се в гъстата мъгла и достигаме някакъв обор. Отново обратно и вече държим коловете до хижата. Отказваме се от палаткуването в полза на сушенето в хижата. На хижата се запознавам със Стоян и Рилец, срещам тяхната компания. Със Стоян сме се виждали и преди това по работа, но докато се сетя откъде го познавам минава известно време. Не знаех, че е имал рожден ден, но сега използвам случая да го поздравя на патерица. На Тъжа сушим обувки и чорапки и пийваме умерено. Обхват на телефоните там няма. Може да се пусне СМС като се тръгне за вр. Русалка на около 500 метра от хижата близо до едни скалички.
Ден 3-ти (25.06).
Ставаме рано - към 6. В хижата всички още спят. Изнасяме се тихо и хукваме към билото. 7 сме на път. Времето е прекрасно. Неусетно изкачваме Русалийте. Следва закуска и Юрушка грамада го глътваме бързо-бързо. Колковете от тък до вр. Жълтец са прекалено много. На някой места за по 2-3 успоредни редици през 10 метра. Направо са прекалили. Вече към 10 часа се появяват облачета, които да скрият тук-там по нещо интересно. Заслон Маринка е в доста окаяно състояние, но при нужда в едната му стайчка може да се пренощува. По вр. Ботев има някакви странни прагове, сътворени по трасето на ел. кабели. Много неразбрах каква им е функцията (на праговете), ако някои знае да каже.
На Ботев се качваме малко преди 12 в не много гъста мъгла. Снимки пак и бързо при метеоролога на 3-тия етаж. Пийвам 5 чая (много вкусен) и хапвам 1 консерва дроб сърма стоплена на печката. Обхват има слаб на върха ама трябва да се потърси малко. Продължаваме нататък като се чудим къде да нощуваме. Заслон Ботев става само в много краен случай. Явно се ползва от овчарите и е доста кофти вътре. Качваме Жълтец, оглеждам зимната пътека към х. Плевен (интересно изглежда ръбчето). Подминаваме Костенурката. Някой каза, че маркировката в райна на Костенурката и Кръстците е избеляла, но много скоро е подновявана с една тъмно червена лента боя. На едно място даже имаше нарисувани стрелки (по Кръстците някъде). Още е рано, няма 5 часа, а ние сме между Костенурката и Крустците. Времето е облачко и крие Купена. Решаваме да го оставим за сутринта и слизаме на юг 30 мин по пътеката за Карлово. В долината срещаме сърничка, която бързо бързо побягва грациозно. Събираме сухи дърва и приготвяме наденичките. Вечерята е перфектна в югоизточното подножие на Купена. Отварям кутийката Ариана домъкната от София. (Бях решил на Ботев да я пийна, ама тия 5 чая дето глътнах там ме отказаха). Не валя тази вечер, даже се поизчисти още вечерта. Останахме будни до късно - имаше страхотна луна и 1 милиард огромни звезди. Не съжалявам, че пропуснах да гласувам и отидох в планината.
Ден 4 (26.06)
Изкачването до билото сутринта ни отне 1 час (на слизане малко изглеждаше, ама стръмно - брех). Последваха Кръстците и Голям Купен. Време идеално (малко вятър, ама то си е нормално). По пътя доста паметни плочи, замислям се как е зимата в този район. Някой минавал ли е Купена и Кръстците зимно да разкаже - ще ми е интересно. 10:30 сме на Купена. Страхотен връх - гледка спираща дъха. 1-2 телефонни разговора, писане в книгата. Отново преглеждам зимните изкачвания - не са повече от 5-10 за тази зима. Незнам точко от кога е било снежно там в района.
Продължаваме нататък. Вр. Левски изглежда лесен, такъв и се оказва. Само с водата имаме лек проблем. Между Ботев и вр. Левски няма вода по билото. Между Костенурката и Кръстците има в долината по пътеката за х.Плевен, но ние слезнахме от другата страна за нощувка, а там сигурно има ама е доста надолу. Липсата на вода ни кара да ускорим крачка към Добрила. По пътя надолу се разминаваме с мотористи, които качват вр. Левски за минута-две. Поцъкваме малко с език сещайки се, че ние го слизаме вече половин час. На Добрила кипи ремонт, шумотевица яка. Стигаме до Сопотския лифт. Изпуснали сме пускането по обяд. Снимал съм разписанието му, ако за някой представлява интерес ще го пусна. Продължаваме надолу. х. Незабравка е ремонтирана изцяло и вече е отворена. Много добре изглежда отвън. Надолу стопираме един джип и се качваме. Следва екстремно спускане надолу. Шофьорът е като побеснял. В критични моменти си търси запалка в жапката. Обяснява, че е слизал стотици пъти оттук и познава добре пътя, ама мен това не ме успокоява много. Сваля ни до долната станция на лифта и бързаме до манастира Св. Спас за да запалим по свещичка, че оцеляхме.
Около 5 часа има пътнически влак за София, който спира на гара Сопот (на 2-3 км от центъра на града е). Спира на всяка гара, спирка или тухла, ама е евтин (4.60 лв). Минава през Кремиковци - затворете си прозорците !

Бяхме с ГПС и целият преход излезна около 75-76 км. Записалисме пътя и сме обозначили доста точки по него - хижи, заслони, върхове.

Това е в общи линии. Ако съм пропуснал някаква информация която е важна ще се допълня.

Много готин преход... Поздрави на всички.