Значи требва спокойно и хладнокръвно да обсъдим физическите закони,на които се подчиняваше този кенеф и особено това закачливо повдигане на хартийките от дупката и безжалостното им лепване на гъза в точния миг.Защото това се случваше само когато някой отваряше портичката и изуваше гащи.Само тогава се наблюдаваше това атмосферно преместване отдолу нагоре и лепването съответно.Таман се хванеш за обтегачите (защото нали помните момчета,че кабинката се държеше на едни стоманени обтегачи отвътре,за които трябваше да се хващаме,понеже разтовареното през нощта обикновено вече беше замръзнало.И как това ни принуди да зарежем употребата на хартия и да бъркаме с пръсти.Затова и Евгени геройски задържа чак до 4тия ден. Този епизод ми напомня и един от разказите на бай П. за отходната система на съветските океанографски параходи.Значи таман новобранецът се пребори с морската болест и спре да дрейфува-и хоп-приходи му се по голяма нужда.Това обикновено става вече в големите ширини с големите вълни и му гледат старите кучета сеира.И там,на корабите,клозетите на съветските океанографски научноизследователски параходи всъщност са едни големи ламаринени тръби под ъгъл и свободно насочен отвор към морските ширини.Таман клекне и се олаби човека, некоя вълна като удари кораба-хоп качи се по тръбите и му върне онез работи, т.е. подплисне му дупето разредено със солена морска вода.
А това за оная англичанка с изутите гащи е верно и мисла,че е било на Банско.
Аз искам да попитам друго-тука едни непотвърдени слухове твърдат, че едни от пишещите тези редове са ходили по голема нужда през зимата на х.Демяница с въже,котки и пикел.Верно ли е това,защото некакъв от ПСС-то с червения гащиризон барабар се изсипал по стълбите върху лайната лански?