Горе на чист въздух и сред природата било другояче...

Не, че е лъжа де!

Ама ако знаеш как съм си патил от тия му навици...

Един Октомври беше, нощувахме на "Рай" в петък вечер, в събота се прехвърлихме на "Плевен". И видиш ли на Спас му дойде гениалната идея, че трябва да мине през селото си (Дъбово), преди да се прибере до Свищов. Като за целта сутринта в осем и половина някъде категорично заяви в неговия типичен стил: "Аз тръгвам към Карлово, щото трябва да мина през село. Яско, айде с мен, да не ме открадне някой." Или нещо от тоя род...
На което аз естествено отговорих, че не е със всичкия си. Към девет и половина вече ми беше дотолкова досадил да ме врънка, че почти бях капитулирал. В този момент обаче се отказа, метна раницата на гръб и хукна. Абе в края на краищата резултатът беше, че хукнах подире му. Поставих му и една амбициозна задача да гоним по-ранен влак, но тогава още не подозирах, че той няма никакво намерение да си дава зор.
За историята нужно ще бъде да спомена, че макар да беше началото на Октомври, беше рълно с боровинки. Полуизсъхнали, във вид на стафиди, затова пък толкова по-ароматни и сладки. Бая ни бавиха по пътя...

Егати дългия увод стана, за да разправям на всички как Спас се е изхождал на 2000 м н.в.

Не знам дали някой от вас се е излъгвал някога да слезе по коловата маркировка, която върви от Жълтец право надолу към "Левски". Не тази, която стига разклона "Рай" - "Равнец" - "Левски". Тази, за която говоря, минава по на запад. Абе наи щях да бъда кратък... Та НЕ МИНАВАЙТЕ ОТТАМ! Баирът е ужасен, но за сметка на това продължителен. Независимо дали нагоре или надолу.

Да си продължа мисълта. Малко преди излизането на нормалната пътека от "Рай" за "Левски" е най-стръмната част, а в същото време се налага да се заобиколят едни скалички. Аз припкам напред, защото нали гоним влак. Усетих се обаче, че Спас го няма зад мен. Спрях аз, обърнах се и зачаках. Минута, две, три, айде бе, викам си, нещо става там горе. Викам: "Спасе, Спасе", говедото ми се обажда:"Чакай малко, знаеш ли колко боровинки има тук!" Абе зарежи боровинките, айде, че изтървахме влака! Ама полза никаква... Минава четвърт час, аз овиках Балкана, оня само: "Чакай, чакай!" Кой да ми каже, че клекнал да си върши голямата работа? Ако някой е бил свидетел на това действие при него, ще разбере за какво иде реч. То е цял ритуал. Свещенодействие. И продължава минимум половин час!
Изприщих се отдолу. А както казах, беше на най-стръмното място. Въобще не ми се качваше нагоре, иначе щях да го набера по баира, както му виси лайното от задника. Е, аз мислех в онзи момент, че единственото, което ще трябва да направя, е да го издърпам за ушите и да го отмъкна от боровинковата плантация. Защото до края бях с убеждението, че диването яде боровинки.

Абе спасова работа. Накрая естествено изпуснахме влака, още повече, че по време на слизането по реката от "Левски" надолу ме убеждаваше, че реката е златоносна и вижда поредната златна песъчинка на дъното. Колко пъти спирахме, за да вадим злато, няма да ви обяснявам!


Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене