|
|
| Тема |
 Хубаво е в планината...бира, баня, заслон, врьх... |
|
| Автор |
Lexa (Фaнaтиk) |
|
| Публикувано | 21.04.05 21:11 |
|
|
|
Предлагам ви уважаеми колеги - планинари, описание на още един хував вид нестандартен туризъм. Може да ми възразите, че колкото има хора - толково и варианти. Когато похода е свързан не с само с мерак за изкачване на върхове и полувърхове и получаване на адреналин, а и с други моменти, тогава възникват и интересни варианти.... на туризъм.
На 2-3 април с Краси(Турист) се разходихме в района на вр. Белмекен.
Идеята да посетим този красив район на Рила възникна още есента, през октомври.
В събота се качихме на бързия влак за Костенец. Около 10 часа се озовахме там. Разходихме се из съботния пазар и се снабдихме с джапанки за 1.50 лв. / чифт.
До се селото стигнахме с такси за 50 ст./човек. В селото закупихме всички необходими хранителни продукти, и голяма бутилка бира. До курорта се разходихме пеша. Решението да ходим на баня беше прието. Там купон. Топла водичка. Къпахме се, взехме и бирата с нас в басейна. След това щяхме да заспим в съблекалнята. Аз не можах да си предствя, как ще ходим до заслон Лява Река. Краси каза че не трябва да се бавим много и за съжаление се наложи да напуснем банята. Разгледахме водопада, нямаш почти вода в него. Бавно се задвижихме към х. Гургулица. По пътя не минават често коли. За голямо щастие един чичко спря и ни закара до хижата и с тово ни спести един час ходене, което беше почти непосилно за нас тогава. Хижата е в отличното състояние, става за купони. Нахранихме със супи и кефтета, похерпиха ни и с ракия, дзънкахме с чаши - плодължахме да си оправяме здравето. Колко ни беше хубаво там близо до печката... С неголямо желание напуснехме и хижата. До заслона стигнахме за 3 часа, ако не лъжа. Входът беше напълно затрупан, единствения е начин да се влезе беше през прозореца. Обстановката в заслона беше никак не е зле: печка, дърва в изобилие, всички необходими мебели за един заслон, одеяла, възглавници.
Краси разпали печката, аз чистих сняг, пред вратата, нядявах се да я разкопая, уви, не успях. И така влизахме - излизахме в заслона като ни се налагаше през прозореца. Хапнахме - пийнахме. Пак наляхме и си легнахме. Краси през ноща зарежаще печка няколко пъти. Едно верме внезапно цялия заслон се напълни с дим, тръбата на печкта е паднала, Краси успя да я оправи. Аз реших да се разходя да се проветря след тово опушване. Насладих се на 30 минутна, приказна, нощна разходка под звездите. Направих чай и пак си легнах.
Следвашия ден тръгнахме късно. Вр. Белмекен оказа се доста по-далече отколко очаквахме. За 3 три часа го качихме. През цялото време ни тормозеше силен вятър, иначе беше ясно и се откриваше чудесна панорама на 360 градуса. Слязохме на премката между в. Белмекен и Равни връх. От там дирекно към хижата. Нямаше опасност от лавина, снегът беше твърд през цялото време. Краси сложи котки и извади пикел за по-голяма сигурност.
На х. Белмекен направихме голяма почивка. Краси огледа хижата с голям интерес , не я е виждал след пожара. Аз не видях голяма разлика в състоянието от миналата година.
Сложихме снегоходките и тръгнахме надолу. Нямаше необходимост от снегоходките, решихме да ги пробваме, не сме ги ползвали дотогаваи. Поне да не ги мъкнем на гръб. За 3 часа без спиране стигнахме до курорта. Възрастни местни хора с радост са ни посрещнаха до чешмата, почерпиха ни с хубава ракия и мезенце. Ударихме с Краси наколко ракии и забързахме към селото. Аз не губих надежда, някой ще ни качи на стоп. Всички коли бяха пълни с кучета и други животни. Школата на Гуфи не помогна и в 19.30 се качихме в бързия влак за София, разбира се сетихме се и за оставащата се бира. Отдавна бирата не ми доставеше толково удоволствие.
Хуваво е в планината.
Не е важно едно нещо колко струва, а колко си готов да платиш... Редактирано от Lexa на 21.04.05 21:26.
| |
| |
| 
|
|
