|
Здравейте!
Тази събота и неделя с един приятел пообиколихме малко из балкана, за което ще разкажа.
В събота в 7 и 40 хванахме бързия влак З Бургас (от София) и слязохме на Клисура. (Добре беше да хванем пътни4еския, който тръгва в 6.)
На гарата се засякохме с една група около десетина човека, които бяха за х. Ехо, ама не се разправяхме надълго с тях и после доста се чудехме откъде точно са минали (дали и те през Вежен)
Тръгнахме нагоре, към пътеката, която е означена като маркирана на картата "Троянски Балкан". Ама такава пътека няма. имаше един широк почвен път, на който нямаше маркировка и по едно време зави надясно към дерето. А пътя по картата беше надясно. Като пресичахме от време на време пътя се движехме по ръба на склона направо през гората, която е висока и не се стигаше до издирания и мъчителни провирания. Нагоре взеха да се откриват гледки към Средна гора. Времето беше ясно, със сравнително добра видимост. Почти към края на гората хапнахме (на около 1300 метра) и после пак нагоре. Забихме се през едни транаци по едно време, после малко хвойна, но като цяло без много трдности стигнахме до откритите части, където имаше стълбова маркировка. Дотам се движехме по нещо като пътечки, които ги имаше от време на време, бяха дивечови. Ама става като цяло за минаване де.
Нагоре по маркировката нямаше вече нужда от ориентиране. Взе да ни свършва водата, защото си беше горещо и на косъм да се разминем с единствената чешма в района - беше затрупана и едва я видяхме.
Малко след това излязохме на билото. Гледката Беше добра - Ботев, Рила, Пирин не се виждаше само и от върха. Снегът не беше много - остатъци от преспи на места. Никой не беше минавал до този момент. през целия ден, а и на другия срещнахме много дивечови стъпки, по-голямата част от които бяха на вълци. Долу из гората бяха ровили глигани, а на билото на едно място имаше ироки и кръгли следи - спътникът ми твърди че е или рис или мечка.
Од Вежен се изкачихме сравнително бързо. гледката си беше страхотна. Аз лично най-много се кефя на онова море от гори на север..:)
Времето беше добре като цяло - към 5-6 градуса, лики облъчет, на върха имаше появи вятър, който на ниското позатихна
От Вежен продължихме към х. Планински извори. Пътят се оказа по-дълъг отколкото го мислехме. Взехме да сечем върховете, ама въпреки това стигнахме на Планниските чак в 9 - на единайстия час от тръгването.
Там снегът и гьоловете бяха повечко и се измокрихмедоста като цяло.
Коридора на долня еташ на хижата беше почти целия затрупан със сняг - към метър и нагоре дълбок. НА втория етаж на хижата, в стаята, в която попринцип се спи, както изглежда печката беше преместена. Ние я върнахме, но яко пушеше - може би коминът е запушен. Така че мокри и капнали се наложи да се задоволимсамо с топлината на спалните чували.
Хуаво е да се понареди малко някоя стая в тази хижа. Супер е удобна да си стоиш там повечко време. Мисля, че за един ден могат да се свършат доста полезни неща там. На долния етаж им една печка, която е по-здрава от горната, като се наредят тръбите и се оправи комина ще е супер. Има и няколко разпаднати дюшека за разчистване. А иначе не е някоя зловеща и воняща хижата..
Сутринта получихме смс от една приятелка, че се очаква вятър с гръмотевици (вечерта в хижата нямаше обхват) Тръгнахме бързо към Пирдоп. Вятърът наистина си беше стабилен, но небето взе да се изяснява. Усещаше се, че ще се разваля времето, ама кога.. Сравнитело бързо стигнахме до вр. Паскал. А като стигнеш там и сърце не ти дава да тръгнеш надолу - да изоставиш билото на Балкана.. И Цецо (спътникът ми) вика, кво ще слизаме, давай ще го зарязваме влака в десет и да ходим към Свищи плаз. Пък врха се гледа някакъв надъхващ насреща ни.. И се навихме. Само че вятърът беше доста силен. Духаше си по цялото било нагоре от планиските извори и се засилваше. И като взехме да слизаме от Косица нправо полудя. Понеже Беше от югоизток се събираше от цялото високо било зад нас и право върху нас се изсипваше. И направи доста стабилни опити да ме вдигне - както си бях с грамадната раница, превръщаща се в платно. И долу на превала решихме дане си правим тъшак с планината. Особено, че прогнозата беше за гръмотевична буря. Спуснахме се надолу като смятахме през хижа Паскал да слезем, ама попаднахме на пътеката за х. свищи плаз и хайде по нея. Долу вятър нямаше, някакво пролетно - пчелички птички и подобни работи:) И после из горите беше много яко. Мотахме се доста на под вр. Свищи плаз из горите, защото имаше доста време до влака. После с смъкнахме надолу и айде към София...
Така общо взето мина това пролетно ходен на Ст. планина. мерак ми беше и на Свищи плаз да се кача, ама друг път ще се направи това..
Това е засега.. Поздрави!
|
Клисура-Планински извори-Златица - разказ
