Годишното време на действието е малко по-късно от планираното ти: края на юли е. Това е момента да осъществим дългопланираното самостоятелно туристическо пътуване в югоисточната ни съседска. За да не изневерим на стила си търсим най-евтините варианти. Затова пренебрегваме директния международен билет София-истанбул и избираме два пъти по-евтиния вариант: до Свиленград, пеш през границата и любопитна нощ на гарата на Капъкуле. Там разбираме защо футбола е спорт номер едно в страната, наблюдавайки ентусиазма с който митничари и железничари ритат топката в 1 часа през ноща на площадката до пероните!
Истанбул ни приема с неголяма обедна задуха. Разглеждането му остава за утре, а сега се насочваме към квартал Авджилар ( на 40-50мин с местната железница или долмушите (маршрутки). Там се е оформила нещо като “българска” колония от наши изселници. Уморени от пътя се отпускаме при гостоприемния ни домакин, а вечерта се наслаждаваме на местните рибни деликатеси преглъщани с бира на каменистия бряг на Мраморно море. Този тип малки удоволствия се практикуват масово от жителите на мегаполиса, особено през уикендите.
Рано сутринта започва тичането по местните забележителности. Най-известните от тях са събрани компактно в центъра на европейската част. Църквата Света София, двореца Топкапъ, Синята джамия, пазара Капалъчарши.
Настрани от тях на брега на Златния рог се намира една от малкото останали български светини – металната църква Св.Стефан. Освен, че е българска, тя е с уникален строеж от метална констукция излята по поръчка в Австро-Унгария. Типично по български тя е занемарена, а отворилата се пукнатина е заплаха за тоталното й срутване. От другата страна на Златния рог ви очаква един модерен град с приятно оформени градини, площади и фонтани. Типичен пример е новият център на града - Тексим. Единствено двореца Долмабахче може донякъде да ви напомни за времето на султаната. Той е строен в средата на XIX век и султаните му са се радвали не повече от 80 години. По време на републиката се е ползвал като резиденция от Ататюрк, а и до днес там се посрещат всички високопоставени официални гости на страната като президентите Буш-старши, Франсоа Митеран и др. За 7-8$ входна такса ще можете да се запознаете с интериора и бита заобикалял последните султани на Oсманската империя., а защо не и да се почуствате замалко на мястото на горепосочените световни политици.
Неусетно се изтъркулва деня, а ние се радваме на последните слънчеви лъчи от ферибота отвеждащ ни на азиатския бряг. След известни перипетии се настаняваме на неудобните евроседалки в нощния влак за Анкара. Ох, къде са добрите стари купета, където събувайки обувките изгонваш околните и се разполагаш по-удобно отколкото в спалния вагон. Железопътният транспорт в Турция макар и най-евтин е със странна организация. По едни и същи дестинации пътуват влакове с еднакви условия и съвършенно различни цени. Влак тръгващ по едно и също време в отделните дни на седмицата пътува до различни крайни гари, а в някои дни въобще не пътува. Билети се продават само до запълване на седящите места във вагоните. Така често може да се сблъскате с липсата на билети за планирания от вас влак. Съвета ни е да закупувате възможно най-рано билетите за желаните влакове. Това например може да стане още с пристигането на европейската гара в Истанбул, където се издават билети и за всички влакове в азиатската част. Споменатите сложности доведоха до това, че на връщане частично използвахме автобусния транспорт. Той е по-скъп, но много по-комфортен – климатик; закуска и напитка в цената на билета, усърдно поднесени от учтиви стюардеси…
Турската столица в момента наброява 3 200 000 жители. Предпоставка за бързото й разрастване са строящите се или вече завършени, но абсолютно празни жилищни комплекси разхвърляни по околните хълмчета. Турция е една от страните в света с най-бързо демографско развитие. Анкара е много по-светски град от Истанбул. Значително по-рядко се срещат забрадените с фереджета ханъми и има много повече млади хора. По-интересни обекти са разположения до гарата парк Генчлик (младежки) с голям лунапарк и езеро, както и Анкарската крепост. Поанта на града разбира се е мавзолеят на Ататюрк. Обширният комплекс е със свободен вход. Множеството експонати презентират дейноста на “Бащата на турците”, както и достойнствата на неговата рожба – светската държава.
Слизайки още сънени на гарата след поредното нощно пътуване за момент решаваме, че се прибираме у дома и ни посреща прекрасният изглед към Витоша. “Витошата” е с 1800м по-висока от нашата и се нарича Ерджас, а “Софията” може да си няма НДК и вечно строящо се метро, но пък си има световно известния салам “Кайзер”. Добре дошли в Кайсери! Възползвайки се от маршрутката само срещу 1лв се озоваваме на превала Дааеви (малко над 2100м). Асоцияциите с нашето “Алеко” са неизбежни при вида на няколкото хотелчета и лифтове. Групата превъзмогва изкушението да спести половината път изполлзвайки местния ”Романски” лифт. Щураци! Нарамваме тежките раници и бавно с леко притеснение потегляме към бялата шапка над която има само небе. Сняг посред лято в центъра на Анадола !? Не бяхме подготвени за такъв вариянт. Единствено достъпно за пишман алпинисти (истинските няма да си остават екипировката да събира прах на 1800км от тук) е южното било на вулканския кратер. На ок.3850м надморска височина ни спира ронлив скален зъб. За заобикалянето му по стръмния склон покрит с фирнован сняг са нужни котки и пикел или поне едното от тях, а желателно е и наличието на каска заради постоянно оттъркулващите се камъни. Ние не разполагаме с нито едно от тези неща. Разумът надделява. Последните стотина метра до върха остават като повод да вгорчават мегаломанските спортни амбиции на някои от нас. Все пак по-добре е любителите геолози от групата да събират ценните камъчета в джобовете, а не върху главите си, а привържениците на зимните спортове да изчакат още няколко месеца за шеметно тристаметрово спускане, което да не завърши върху острите скални ръбове!
Някакъв хибрит между рейс и микробус ни отвежда от града на салама към Кападокия- долината събрала в себе си природни феномени и историческо наследство от ранното християнство до наши дни. 80-километровото пътуване, в буквалния смисъл повод за близък контакт с местното население в претъпкания бус, завършва в град Юргур. Още тук обръщаме внимание на множестжото издълбани в пясъчника скални жилища доскоро обитаеми, а в момента служещи за килери, мазета или просто оставени да впечатляват туристите. Това е само увертюрата. Истинската перла на Източна Кападокия е намиращото се само на 7-8км село Гюреме. То е разположено в долина заобиколена с варовикови скали в нюанси от бяло до кафяво застинали в чудни форми изваяни от природните стихии. За разлика от египедските фараони обитаващи пирамидите чак след смъртта си, местните жители имат щастието да живеят в тях. Става въпрос за каменните жилищата в скаличките изветрели в пирамидална форма. Вътре са издълбани помещения на два, че и на три етажа. Много от тях с прокаран ток и други благинки на цивилизацията са обитаеми до днес. При желание и вие самите може да станете “фараони”, като изберете услугите на екзотичните скални пансиони”Стар”, “Гюмюш” или “S.О.S”. За привържениците на младежкия туризъм препоръчваме няколкото къмпинга с басейни. Само срещу 4-5лв на човек за нощувка, ще може да се спасите във водата от неистовите обедни жеги.
Исторически Кападокия е обетована страна за християнството. Тя е едно от малкото места, където покръстените са могли да се спасят от гоненията в първите години на новата религия. Така са възникнали подземните градове при Деренкю Каймакли и Мази в Югозападната част на областта. Свидетелство за това в района на Гюреме са множеството скални църкви и няколкото скални манастира. Музея на открито на 2км от селището обхваща най-ценните и запазени: църквите Елмали, Йилани, св. Варвара , а малко по-настрани е църквата на токата с впечатляващи фрески със сцени от Новия завет. Неприятно е, че за някои от обектите в Музея има допълнителен платен вход. Обикаляки извън музейния комплекс също ще се натъкнете на скални светилища. Някои от църквите в неохраняемата зона,имат дори фрезки, които колкото и да е чудно за нас са неосквернени от месните друговерци или с подписите на туристи мечтаещи овековечаване.
Какво друго интересно в райина? 5-6км на север от Гюреме е Зелве, съперник по брой и големина на скалните пирамиди, а след още 4-5км е Аванос – исторически център на занаятите. Там местните майстори могат пред очите ви да изработят желания сувенир. Препоръчваме трикилометровия маршрут по туристическа пътека в девствения каньон Уалнът свързващ Гюреме с Учхисар ( тройна крепост ). Самата крепост е естествена скала с вкопани в нея жилища и съоръжения. От там се открива изглед към цяла Источна Кападокия до бялата шапка на Ерджас.
От Гюреме има автобуси за Анкара и Истанбул с междинно прекачване в Невшехир, откъдето се тръгва и за вече споменатите Деренкю, Каймакли с атракцията – древни подземни градове. Поради липса на време избираме първия вариант. Оставаме на нашите последователи да разкажат какво сме изпуснали!

често мачкам педалите..... на велосипеда