|
Впечатлен съм от "подвизите" на редовните участници в клуба. Окуражен от последните призиви за повече толерантност към новите и задочни членове на форума ( какъвто се явявам аз), реших да увелича броя на третомартенските пътеписи с още един т.е. да драсна някой ред за последната си планинарска активност. Не става въпрос за екстрем, нито маршрута е кой знае колко оригинален ( поне като същинско изпълнение), но кой знае може да е полезно инфо за някои. И така:Разходка в Балкана
4 дена празници покрай 3-ти март! Ясно е ,че ще се мърда на някъде. За пореден път се присламчвам към групата на “вазовци”. Планът: тръгване от Ботевград с двукратно минаване на билото и слизане в Етрополе –звучи добре. След студуването по софийските улици, ме унася дрямка в автобуса, изненадващо прекъсната от команда за слизане при някаква бензиностанция на магистралата. Оказва се, че така се спествяват поне 3-4км от града до кв.Зелин. Изчакваме хижара на “Рудината” в кафене край пътя. Човека идва от помен. Точно преди 5 години на този ден на път към хижата загива един от местните и то достатъчно опитен турист. По-късно минаваме близо до лобното му място. За щастие днес метеоусловията не са така плашещи. Прехода е около 3 часа посотянно качване по пътека в гората. Газенето не повече от 30см сняг – може да се каже разходка. В хижата бумти печка, чай на корем. Идилията е пълна. Даже новите тютюневи табута инициирани от баш европейците не са в опасност. Дори и хижара е непушач. Е, може би “горивото” не е достатъчно да “съберем” ноти, но пък има още 2 вечери за да отворим гърлата. Следващата сутрин е ясна и спокойна. Доколкото въобще могат да се правя прогнози в планината обещава таман време за биене на партина през в.Баба към Чавдар (5часа лятно време) – маршрут неминаван от никой в групата. Хижарят сам предлага услугите си да ни води до проблемен къстопът. Да ама не. Теглейки на кантара за и против Ръководството решава, че има определен риск за такъв дълъг зимен преход с разбиване на партина през навяти участъци, още повече екипировката се изразява само в туристическите щеки на половината участници. Това снегоходки, това панти – забрави! Разваля се традиционната среща на х.Чавдар за националния празник с по-пиещата група “вазовци”, ние би трябвало да сме по-ходещата. И така следва тривиално 2-3часово слизане до с.Бойковец, набиване крак по пътя за Етрополе и издирване на стопаните на студената туристическа спалня “Средногорец” чрез полиция. Последния факт забавя достатъчно единствените трима от групата желаещи да посетят Етрополския манастира. Надеждата за някакъв помощен превоз от автогарата ни е разбита – нито рейс в подходящата посока нито некой “жълтурко”. В тоз град немат ли таксита!? Тръгваме, макар да знаем, че по тъмно ще сме там, а после и връщането…. Упоритостта ни е възнаградена. По някое време до нас спира софийска кола да пита пътя за познайте къде! Симпатичните момче и момиче дори поемат ангажимент да се обадят по ГСМ-то кат тръгнат обратно от манастира след срещата с роднините си там. Не се налага. Следва пълна програма и със снимки:църквата, скривалището на Левски, водопадчето. После прека пътека надолу и още по-прека през хълмчето покрай гробищата. В този момент ГСМ-то си показва недостатъците. То е виновник мързеливците в хижата да ни натоварят с поръчки от града. Краен резултат –удължаване ръцете ни с някой сантиметър. Ох увлякох се, а уж трябваше да е разказ за екскурзия в планината. Следващата сутрин е трамбоването по пътя към Златишкия проход. Този ден има зимен празник с местно ски-състезание на пистата при “Стражите” – мястото за където сме тръгнали. В оживения трафик нагоре някои от групата се уреждат с превоз, други поне се отървават от раниците си. Добре дошло за тях като се има предвид възрастовата граница. Аз съм най-младия в групата макар и минал вече христовата възраст. На мен разбира се не ми се отваря парашута и съвестно си пуфтя под тежеста на раницата, припомняйки си какъв кеф беше спускането ми преди време по същия този път, но в обратна посока с верния руски полубегач. Накрая уцелваме прека пътека. Партината не е дълбока – до 50см. Ако не бях прост колоездач сред опитни туристи-планинари, този факт би ме накарал да се усъмня в легендата за непреодолимите преспи към вх.Баба( още повече времето през въпросния ден беше стабилно, ясно, най-много с възможен ветрец на билото) . Базата ни - х.”Стражите” е на самата писта. Закъснявам за възможността да са пробам да спечеля чифт нови ски на състезанието, пристигаме по време на награждаването. Съдейки по времената на призьорите – всички над една минута, изглежда ски пистата заслужава внимание с дължината си, за релефа мога само да гадая. Както и да е, оказва се че в разположената на 50-тина метра почивна станция “Кокалското” условията са по-добри, без фрапантна разлика в цените. Последния ден пътя ни е през Кашана до х. Мургана и надолу към Челопеч, където изпратени от първите капки дъжд и сняг поемаме , кой с рейс, кой с влак “Пътя към София” Този преход мамар и дълъг е при малко сняг особено след Мургана. Единствено по-лудите глави от групата решили да съкратим през прохода, газиме най-дълбоко за цялата екскурзия – цели 50см на бърдо! И така независимо от замисъла мероприятитето се оказва една приятна зимна разходка в планината ( и не само) при благосклонно време.
често мачкам педалите..... на велосипеда
|
Зимна разходка в Балкана
