Мойта професия е друга, но има хора /които за тяхно щастие не ползват компютри и нямат интернет/ по дивечовъдни станции и горски стопанства, които се занимават с този наистина тежък и отговорен труд в полза на дивеча - дори и в България:

Мечки, елени и диви прасета обитават територията на една от бившите резиденции на Тато

ЖЕНИНА ДЕНЧЕВА

В живописна котловина сред високите върхове в местността Лъгът се издига ловна резиденция. Построена е през 1986 г. специално за Тодор Живков и неговите ловни мераци. Пак заради него в региона са развъдени карпатски мечки. Техни наследници още обитават високите балкани. Живков не е идвал често тук на лов, но резиденцията винаги е била готова да посрещне Първия или други високопоставени гости. При едно от ловуванията си Тато уцелил мечка с голям трофей. Големината на черепа и кожата на мечката определят и ценността на трофея. Някои злорадстват, че друга услужлива пушка гръмнала голямото животно, но очевидци твърдят, че той наистина е бил добър ловец.
-------

Сега за ловната резиденция на Живков или ловния дом, както по-скромно я наричат, се грижат хората от държавно лесничейство "Росица"-Севлиево и дивечовъдната станция.
Безкрайни девствени гори, където човешки крак рядко стъпва, вечно заснежени върхове, красиви високопланински уханни поляни обхващат 18-те хиляди хектара територия на дивечовъдна станция. Горските дебри се обитават от около 1000 диви прасета, над 800 елени и кошути, 60 мечки.
Хората от станцията се грижат за тях. Засети са т. нар. дивечови ниви. Там кошути, елени, диви прасета сладко пасат жито. Никой освен вълците, които са се навъдили много напоследък, не нарушава естествения им бит. През есента и зимата някои стават жертва и на точните изстрели на ловци, предимно чужденци. Отстрелът на дивеч обаче е регламентиран, не се нарушава природното равновесие.
Тук, в местността Лъгът, през 1994 г.

датският граф Адам Кнут е отстрелял 300-килограмова мечка

- най-големия трофей за всички времена у нас. И досега кожата й се пази в датски музей.
От септември до февруари в Лъгът е особено оживено. Групи запалени ловци от Германия, Австрия, Италия, Испания, Белгия плащат луди пари, за да ловуват във вековните гори на Лъгът. Един ловен ден струва 180 евро. Все по-често и нашенци си позволяват да прескачат тук, за да упражнят най-аристократичния спорт, ловът.
Освен за престоя, храната, обслужването и организирането на ловни излети чужденците плащат немалко и за всеки трофей.
През последния ловен сезон тук е отстрелян най-големият трофеен сръндак с рога, тежки 550 грама. Любопитното е, че е прието сръндаци да се отстрелват най-вече в полето, а този е застигнат на 1000 м надморска височина.
"От този организиран международен ловен туризъм годишно има приходи от 250 000 лева. Обикновено през ловния сезон идват около 60 чужденци. Най-много ги впечатлява девствената природа, многото дивеч, тръпката от лова. Организираме ловни водачи, кучета, джипове. До най-високите върхове може да се стигне само на кон. В нашата конюшня има 20 коне, повечето породисти. Гордеем се с белия арабски жребец, с Фанфан и Фуего, красиви английски коне", разказва Иван Недков, зам.-директор по лова на дивечовъдната станция.
Целият му живот е свързан с горите. От 22 години живее сред тях. Самият той е запален ловец. Тайните на нашенския лов отдавна са му известни. Сега той за пореден път заминава на сафари в Африка. С часове може да разказва за лова в пустините на Намибия и Танзания. На точния му мерник са попадали не една антилопа, хипопотами, носорози, свине. По лъв не е стрелял, луксът да се прицелиш в царя на животните струвал 2000 долара. Трофеи от два бивола украсяват стените в дома на Иван Недков.
От Африка той заимствал идеята за специалната африканска ограда, с която в Лъгът са оградили 2600 дка гори. Там е
създадена

първата в страната ферма за елитни елени

Оградата е висока 2,36 м, съставена е от 15 реда опъната като струна стоманена тел. Сега там живеят около 30 елена и кошути. Предвижда се доставка на качествени елени от най-добрите станции край Попово, Черни Лом и "Палмара" край Шумен, създадена навремето от Фердинанд. Водят се преговори за внасяне на елитни елени от Унгария. Целта е след няколко години да се създаде стадо от 150-200 елитни животни с добри трофейни качества. Това ще позволи годишно извън фермата да се пускат 30-40 млади кошути и елени, които да се саморазселят из целия регион.
Най-големият враг на елените са вълците. Годишно те изяждат около 200 елена и кошути в района на станцията.
"От началото на годината досега сме отстреляли 6 вълка, а от 1990 г. насам - 104. 30 години не е имало вълци в страната. През 60-те масово ги тровели със стрихнин. Сега има бум на популацията на вълка в цялата страна. Признавам, че ловът на вълци трудно ни се отдава. Вълкът е мобилен, има силни сетива, отдалеч усеща присъствието и бяга. Откакто съществува човек, той води битка с всякакви средства с вълка, но не е успял изцяло. А и не е нужно, броят на вълците трябва да се регулира до поносим минимум", уточнява Иван Недков.
Оказва се, че

в Западна Европа вълци не виреят,

има ги само в България, Сърбия, Румъния. В по-цивилизованите страни модерната техника и урбанизацията е прогонила вълците. Дори се разработват проекти на природозащитни организации за запазване на вълка. Едно от атракциите на българската природа е, че този вид е запазен в естествени условия. Чужденци, а и не само те, дават мило и драго да отстрелят вълк. Този вид лов обаче е най-труден, свързан е с много умения и немалък късмет.
Времето на социализма е било рай за дивеча. Спорец Цветан Марков, директор на държавно лесничейство "Росица", до 1990 г. са се влагали много средства за опазване и развъждане на дивеча, имало строги санкции срещу бракониерите. Но след промените ролята на държавните структури отслабва и незаконният лов процъфтява.
"Разчетите бяха в Лъгът да има около 1000 елена, можеше на сезон да се отстрелят 250-300 и на следващата година малките еленчета отново да попълнят запасите. Не отчетохме бракониерството, увеличения брой на вълците и затова рязко намаля броят на животните. Затова от 1994 г. не се стреля по женски животни. Отстрелват се най-много по десетина елена на ловен сезон и се заехме да създадем фермата за елени", казва той.
Най-атрактивният за чужденците лов е на мечки и вълци. Стрелбата по мечки у нас обаче е забранена. Мечката е защитен вид. Само екологичното министерство може да разреши отстрел на мечка, но процедурата е много строга, а и доста тромава. Около 60 мечки обитават високите места на Лъгът.
"Най-големите достигат до 300 кг. Нашите 60 мечки са абсолютният максимум. Повече от това не бива да има. Мечката няма врагове сред животните. В нашите гори има достатъчно храна и мечките се развъждат твърде много. Те не могат да живеят заедно, както елените. Мечките имат биологично допустими граници. Когато се пренаселят, напускат ареала си и се спускат на по-ниски места. От една страна, там започват да нанасят щети на хората, а от друга, често стават жертва на бракониери. Затова смятаме, че е нормално при нас да се отстрелва по една мечка годишно. От три години не ни е разрешавано, макар да имаме много заявки от чужденци.

Отстрелът на една голяма мечка струва 50 000 лв.

Не отричам - те няма да са излишни за станцията", обяснява Иван Недков.
Явно мечките в Лъгът се чувстват твърде комфортно. Годишно популацията нараства с около 10 мечета. Раждат се и повече, но не всички оцеляват. Малцина знаят, че мечката е канибал. Майката се грижи около година и половина за малките. След това ги пуска да се оправят сами. Ако не го направи, мъжкият ги изяжда, защото женската вече е готова за ново оплождане. Малките могат да станат жертва и на чужда мечка.
Иначе това е миролюбиво животно. Не напада без причина. Но провокираната мечка чака преследвача да отиде близо до нея и тогава напада мълниеносно с лапата напред.
"Имал съм доста опасни срещи с мечки. Представете си ранена мечка, но достатъчно силна, за да бяга. Ако отидеш критично близо до нея, напада. Не се знаеше дали ще водим този разговор, ако не беше вярното ми куче. Порода хановерски кръвоследник, обучено за преследване на ранен дивеч. Кучето тича напред и лае. Тя го напада и се издава къде е, не може да те изненада неочаквано. Тогава имаш възможност за реакции. Три пъти кучето ми е спасявало живота", казва Недков.
Той е против затварянето на мечките в резервати като този на Бриджит Бардо в Белица. Според него мечките си живеят по-добре с циганите, отколкото в Белица. Мечките от малки са обучени от мургавите си стопани на този начин на живот и той не ги притеснява особено. Но алтернативата на затворените мечки в Белица, след като свършат парите по програмата за тях, е да бъдат унищожени. Ако ги пуснат на свобода, те ще се втурнат по селата. "Представете си какво може да направи един див звяр, който не се страхува от хората", предупреждава един от стопаните на резервата.

http://www.segabg.com/22052004/p0130002.asp

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите