Дайте да не обсъждаме само опитен ли е Дамян или е глупак, а да направим една реална преценка на това начинание.

По принцип Ботев си е Ботев. Времето от Мазането нагоре е непредсказуемо. Никога не можеш да кажеш след малко какво може да те връхлети, независимо от прогнозите на ПСС, Любка Кумчева или Минчо Празников. Въпросът е докъде е сравнително безопасно да се продължи. Качването от хижа Плевен е сравнително най-безопасното /представете си от Рай/. Изкачва се пистата и след кратък преход се стига до Пещта. Тук вече трябва да се направи реална преценка за терена. Тук е и първото място от където трябва да се замислим да продължим ли или да се върнем. Ако има сняг в никакъв случаи не трябва да се тръгва по лятната пътека. Някои от свищовските и русенските студенти помнят какво можеше да се случи по улеите. Така че колкото и добре да изглежда, видите ли сняг или фирн по улеите по добре не рискуваите. По-добре право нагоре по зимната пътека.
Доколкото си спомням има и въже. Слизането към заслон Ботев е почти безопасно. Заслонът е в окаяно състояние. Не говоря за мръсотия, просто там не е останало почти нищо. Преди имаше поне легла, дюшеци и някое друго мръсно одеало. Сега няма нищо. Все пак обаче вътре си е завет и би могло да послужи за екстремна и не много приятна нощувка. Тук вече имаме три възможности: да продължим към Ботев, да се върнем обратно към Плевен или да останем в заслона. Зависим изцяло от времето, на което както казах въобще не може да се разчита точно на това място. Ако е мъгливо си е чиста лудост да тръгнем към Ботев. Въпреки добре очертаната и изровена путека, под която явно вървят и някакви кабели към върха. Въпреки двойната колова маркировка и светлините на кулите, мъгливо ли е /мъглата тука си е като "памук за туркаляне", или като "прясно сирене за ручане"/ съветът ми е да не се тръгва към върха. Дори и през деня ми се е случвало да се въртя половин час по самия връх отгоре докато намеря кулите или сградите.
Не забравяите че най-лесно може да се затрие човек в мъгла на широко било или връх. Въртиш се като улав и ако не се сблъскаш случайно в маркировка или не се върнеш по собствените си следи до последното място където си видял маркировка просто си изгубен. Не знаеш къде е напред къде е назад, пък какво като имаш компас и знаеш къде е север примерно. На Ботев има доста място за една такава среднощна ражодка и то с минимален шанс да засечеш дори собствените си следи.

Ако решиш да слизаш от върха трябва да си абсолютно сигурен за маршрута и че наистина вървиш по маркировка. От север и от юг са северен и южен Джендем, които съкращават слизането на части от минутата, но пък са и своебразен край на туристическата ви кариера. Така че шега с Ботев не бива да се прави. По добре да се мръзне цяла нощ в заслона.

За Кафадикилди и слизането през Купата нищо не мога да кажа, понеже не съм алпинист и съм наистина бос в катеренето. Кафадикилди изглежда малко връхче на фона на Ботев, но си е достатъчно зловещо място, особено ако сте чували историята за името му. Освен това поне за мен изглежда по труден и от качването към Ботев. Единственото му преимущество е че трудно можеш да се изгубиш. Знаеш че си на Кафадикилди, което си е наистина малко място в сравнение със старопланинския великан и сигурно има съвсем малко подстъпи нагоре, но какво от това. Важното е да намериш обратния път към заслона, нищо че е на един хвърлей място. Аз лично не бих рискувал...

В заключение на всичките тези приказки ще кажа, че не е невъзможно, но си е просто безмислено цялото това начинание. Спомнете си курйалииската група и Амбарица, братята от Калофер и Джендема, загиналите на Ехо и параклиса, рагледайте десетките паметници и паметни плочи по тези места и се замислете струва ли си. Те сущо са били опитни, също са тръгнали да покоряват върха, природата, да се доказват. Важното обаче е така да прецениш възможностите си, че да се можеш и да се върнеш, при това жив и здрав. Добрата преценка също доказва, че си опитен. Срещу природата не се рита, борбата с нея е в повечето случаи загубена. Трябва да запазим здравето и живота си за да и се радваме, което трудно можем да направим нощем в мъгла, вятър, дъжд, сняг и мраз. Хижите за това са построени, за да ни дадат възмойност на сутринта да продължим.

Утрото е по-мудро от вечерта.

Красотата ще спаси света...

Редактирано от Yassen на 25.11.04 21:30.