А бе, по принцип не е затворена, и теоретически има хижар....

Само че е превърната в селски казан за варене на конфитюри и мармалади. Мръсотия и разхвърляно навсякъде - и по двора, и вътре из помещенията. Никакво чистене, забърсване на подове и прозорци, нито пък подреждане. Покрива тече, явно си личат следите от водата по стените. Навсякъде рискуваш да се спънеш в някой леген или бидон с плодове в захар. Насред стълбището към спалните помещения - чукове, инструменти, камари пирони и т.н. - за ремонта....

Така че, по добре е, без крайна необходимост, засега да не се отбивате там - не като нас тая есен. А и посрещането беше едно "любезно" - все едно сме отишли да им изядем конфитюрите.... Ако не притъмняваше и не бяхме твърде уморени - малко оставаше да си дигнем раничките и да поемем за Мургана.

Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run