|
Здравейте
От много време не съм давала, каквито и да било признаци на живот. Преместихме се на нов адрес, а там нямаме интернет. Но днес намерих време и начин да споделя за една сбъдната мечта.
Моята мечта беше х.Вежен. Може и да предизвикам някоя и друга усмивка, но бях видяла още миналата година една снимка на старата хижа Вежен. Стори ми се като къщичка от приказките и реших, че някой ден ще отида там.
На 22.10.2004г.-петък се организирахме аз,Рошльо и още един негов приятел и хукнахме. Имахме доста инфарктно придвижване до автогарата, но все пак успяхме да хванем автобуса за Тетевен в 9.00ч. Пътуването беше спокойно и приятно. В 12.30ч. продължихме с друг автобус за Рибарица. От там решихме да се движим по пътя, а не по пътеката към хижата. В групата имаше един контузен глезен и една кърпена ръка, та решихме, че така ще им е по-леко.
Пътя е асфалтиран само в началото. По някое време си направихме кратка почивка за обяд и пак нагоре. Вървяхме без много да бързаме, зяпахме, снимахме, разказвахме си вицове, смяхме се. По някое време решихме все пак да тръгнем по пътечката. И много скоро след това стигнахме хижата. После по картата установихме, че така сме си спестили едно огромно заобикаляне. По начина, по който сме се движили, стигнахме точно за 4 часа и 44 минути.
И ето моята мечта-хижата от снимката. Естествено ние бяхме посрещнати и настанени в новата хижа. Много е чисто и уютно, а хижарката любезна.
"Изкъшка" ни навън да наблюдаваме инверсията. Още няколо снимки е се мушнахме вътре. Последва "танца на радостта" около голямата печка и "весел"чай. Приготвихме си вечеря, хапване, пийване, бърборене до някое време и хайде лягане.
Тук вече стана смешно, щото от грижа да не ние студено, ни беше напалена печка в стаята. Пък ние от топло не можахме да спим.
Станахме на сутринта(събота) и след обилна закуска и още снимки тръгнахме към връх Вежен около 11ч. За малко повече от час и половина бяхме горе. Помотахме се, спретнахме си и обедче и тръгнахме да се спускаме от върха на изток. Идеята ни беше следващата ни нощувка да е на Козя стена. Бяхме предубедени за х.Ехо и по-точно за новия хижар. Но понеже не успяхме да се справим с разстоянието, все пак нощувахме в х. Ехо.
По пътя от Вежен за Ехо доста се размотавахме, зяпахме, снимахме. Даже и на лавче се спирахме с Гуфи и неговия спътник, които срещнахме на половината път.
В х.Ехо, беше тъмно и студено,като пристигнахме. Но бяхме много топло посрещнати от новия арендатор. Ръкуваше се със всички и беше много любезен. А ние чели недочели разни неща във форума, гледахме да не изпускаме раниците си от поглед
Скоро столовата се напълни с народ, напалена беше печката, имаше и цър-пър, "весел" чай и качамак. Големи късметлии се оказахме, докато си пийвахме и хапвахме на топличко, отвън се изля страхотен дъжд с гръмотевици и светкавици. С малко бяхме му избягали на това чудо.
За сутринта(в неделя) беше планувано рано ставане и изкачване на вр.Юмрука, но много гъста поотложи идеята за около 8.30ч. Аз и Рошльо, без раниците, се качихме горе за закуска. Няколко снимки, разписване в тетрадката и хукване обратно към хижата.
Към 11ч. се спретнахме тримата и поехме пътеката към Розино. На таблото пред хижата беше указано, че маркировката е синя и след 3,30ч. трябва да стигнем. В движение по телефона разбрахме, че влака от Розино за София е в 17,14ч. и затова хич не бързахме. Търсихме гъби, обядвахме, плажувахме.
По някое време загубихме маркировката. А след това с ужас установихме,че остават минути до влака. Че като настана едно бързане от страна на момчетата, едно мрънкане от моя страна. Стигнахме до ЖП линията десетина минути преди влака, но до гарата имаше поне 500-600 метра. Голямо тичане и на 200 метра от гарата чухме че влака влиза в гарата. Илезнахме и се затичахме точно срещу него и машиниста ни видя и ни изчака. Времето ни от тази екскурзия беше оползотворено до последната секунда.
Около 22.00ч. в неделя пристигнахме в София доволни и щасливи и правещи планове за следващата скитня!
---
|
Сбъдната мечта
