|
(продължение)
От Ерджиес хванахме маршрутка до Кайзери (целият в прах, с псевдокрепостна стена), а оттам рейс до град Нийде – на около 120 км. По пътя през цялото време се виждаше Ерджиес. В Нийде ни натовариха раниците на покрива на микробуса до Чамардъ и поехме към село Демирказък или по-скоро разклона за него, на около 4 км от целта.
Торос прилича на истинска планинска верига - от бели, стръмни или почти отвесни върхове, които изглеждаха неизкачваеми, ако не си алпинист. В селото има ски център – голяма хайтек хижа и бейби влек с дръжки над нея. Бяхме решили да качим върха Демирказък от север по долината на една река, но ни казаха, че класическият маршрут е от юг, през мястото за къмпиране до извора Сокулупънар.
Тръгнахме натам, за да спим. След половин час чухме, че някой ни вика. Скоро до нас дотърча запъхтян чичко. Оказа се, че Торос е национален парк и ни взеха по милион лири (или по левче) за вход и по още толкова за спане. Пазарихме се, ама без файда ;-)
Край извора Сокулупънар бяха опънати чешките палатки Хана на дузина студенти от Газиантепския университет. Те бяха качили върха с водач същия ден. С тях беше и израелски младеж, който от седем седмици обикаляше Турция сам. Той подробно ни обясни как се ходи до Демирказък, защото маркировка, освен оскъдни пирамидки, няма. (И на Ерджиес нямаше!)
От всички описания разбрах, че трябва да се завива наляво на всеки разклон. Предупредиха ни, че самият връх е много стръмен и са слезли с въже, макар че са се качили без.
На другия ден тръгнахме късно – чак след изгрев към 6,30. Пътеката минаваше през тясно ждрело, а след това по разлата долина между върховете, посли през ново ждрело, а накрая почти се стига до порта меду два върха, но не се минава през нея, а се завива наляво по дъъълъг сипей. Сипеят беше по-стабилен от Ерджиес, но беше досаден и нямаше край. В един момент излязохме на порта, над която се видя върха Демирказък.
Стигнахме на около 50 м под върха, откъдето имаше монолитна скала, по която обувките ни не се пързаляха въобще, но само една грешна стъпка и падаш по избор в две отвесни пропасти (едната от които 600-метровата стена на върха) или се търкаляш по друг стръмен склон дълго време. Там се отказахме да качим върха, но поне огледахме панорамата. Равносметна - Качихме почти-върха за около 5-6 часа от лагера, а го слязохме за около 2-3.
Спахме пак на чешмата, а на другия ден тръгнахме за Кападокия, където се мотахме три дни из долините и скалните села и църкви около Учхисар, Гьореме, Ортахисар, Чувашин. Прекарахме и един ден в Истанбул.
Цената на билета Гьореме - Истанбул е 25 милиона или по-малко, ако кажеш, че си студент. Най-евтините билети София-Истанбул-София, които намерихме бяха за 70 лева с Материк/Фара Тур/Оз Варол.
__________________________________
по технически причини K . e вече _K._ ;-]
|
2. До Демирказък