Ашколсун, ходжа! Всичко беше планирано и осъществено на ниво. Само с Дядо Господ не беше говорил, но с тия турски титли той нямаше и да те приеме.
По моите спомени на върха бяхме 9 (девет) души, освен групата на Шаро (Гуфи). Мира, вероятно пропускаш Ивайло и Явор, които се движеха пред останалите.
Альоша остана в лагера за да приготви шишовете. Така и ритуала "цър-пър" беше спазен, макар и на другия ден. Дъждът този път търпеливо ни изчака.
Свалям шапка на ... и ... (да ме извинят че не им запомних имената), които въпреки тежките атмосферни условия, събраха и свалиха до долу четири торби с боклук, предимно пласмасови шишета и опаковки (не от нас).
Заформи се и идея за следващата сбирка. Присъстващите я обсъдихме и гласувахме единодушно. Но за това има думата Стоян ефенди.

Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!