Малко география и история за Баба / Хоби, Развлечения / Туризъм

Може и да е прав филолога. Във всеки край се произнася различно.

Ха да разведим темата с малко инфо /география и история/ за Баба планина. На мен ми беше интересно да прочета тези работи.

ГЕОГРАФИЯ
Национален парк "Пелистер" - Р.Македония
В южната част на Република Македония, между Преспанската котловина на запад и равнината Пелагония - на изток, сред дебрите на Баба планина, се простира Национален парк "Пелистер" /около 10 000 ха площ/. Създаден е през 1948 г. с цел съхраняване гранитните ледникoви образувания в алпийския дял на планината и най-вече заради терциерния реликт* - бялата мура /Рinus Pauce/, наричана от местните хора с галеното име "молика". Тази "Пелистерска хубавица" е уникален местен петоиглест бор, кото се среща само в още няколко планини на Балканския полуостров/Б.Р. Пирин - най-богатите естествени съобщества, Рила и Славянка/. За първи път е открита и описана в Пелистер през 1838 г. от австрийския ботаник Гризебах. В НП "Пелистер", на относително малка площ, се съхраняват изключително интересни дървесни и тревисти екоситеми. Тук растат 88 вида растения, класифицирани в 23 семейства, които представляват 29% от дендрофлората на Македония. В алпийската част на Пелистер, под Голямото езеро, расте ендемита* "Пелистерска качунка".
Богат е и животинският свят в националния парк - мечки, диви кози, сърни, елени, диви свине, зайци, глухари, няколко вида орли, яребици, червеноклюна чавка и македонската пелагонистка пъстърва, която се среща единствено във водите на Пелистер. От високите върхове на Баба планина - "Пелистер" - 2601 м, "Два гроба" -2416 м, "Муза" - 2350 м, "Широк"- 2218 , "Кози камък" - 2199 м, "Голяма чука" -2188 м, "Скърково" - 2140 м и др, се разкриват величествени гледки към Пелагония, Каймакчалан, Преспанското езеро и Галичица*. Пелистерският масив /най-южното звено от Родопската планинска система с алпийски характер/, е прорязан от голям брой живописни планински реки, в които клокочат бистри, прохладни води. Две езера блестят в горната граница* на горите - Голямото и Малкото, наричани от хората очите на Пелистер. Голямото езеро е на 2421 м н.в., с дъл-жина 233 м, широчина 162 м и дълбочина 14.5 м. Малкото езеро, намиращо се на 2280 м н.в. е с размери - 79 м дължина, 68 м широчина и 2.6 м дълбочина.
* реликт - вид, останал от минали
* ендемит - вид, характерен за определен географски район;
* в Република Македония има три национални парка - Пелистер, Галичица и Маврово.

и малък момент от ИСТОРИЯТА

Червената стена е македонската Шипка
От 6000 французи, намиращи се на легендарния връх, оцеляват 261

От края на Битолското поле до Преспанското поле се издига огромната снага на Баба планина. Най-високият й връх Пелистер се издига над Битоля, и понякога цялата планина се нарича по неговото име. По гърбицата на централния рид се издигат още няколко върха - безименният кота 1248 и Червената стена. Името си върхът е получил от огромната скала с червен цвят, срязана отвесно от юг. Тук по билото на Баба планина през 1915-1918 г. е минавал фронтът между българската армия и войските на Антантата. От едната страна е стояла Шеста Бдинска дивизия. Срещу бдинци са две френски и една сръбска дивизии. До началото на 1917 г. войната е позиционна. Българите заемат командните височини кота 1248 и Червената стена и отблъскват патрулно- разузнавателните нападения на французите. Тези почти две години бдинци използват за създаване на мощна укрепителна линия. Освен няколко линии окопи тя включва и солидни бетонни бункери - укрития за целия личен състав на дивизията. Германският съюзник не пести цимента и бетонното желязо, които ни дава - българите задържат на македонския фронт едномилионна съглашенска армия, която иначе щеше да се бие с германците в полята на Франция. Германците не пестят и оръжието - бдинци са отлично въоръжени с картечници, оръдия, бомбохвъргачки, миномети. Оръжието обаче си плащаме с храна. Бдинци, произхождащи основно от богатите полски села в Подунавието, научават с тревога, че децата и жените им гладуват. Самите те също гладуват - дневният пай намалява на 400 гр хляб. Селяните в Македония помагат с каквото могат, но това не стига. Французите имат други грижи. През 1916 г. войските им заемат Битоля, но не могат да използват града, тъй като българските батареи от Червената стена държат в обсега на оръдията си всяка сграда и улица. Затова в началото на 1917 г. френският щаб в Солун разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско-Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар. На 12 март 1917 г. стотици френски оръдия откриват огън по двата върха - кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа. Българските окопи са преорани от около 200 000 снаряда. И въпреки това се случва нещо уникално за тази кървава война - българите нямат нито един убит и ранен. Предупредени от разузнаването, те се изтеглят в бетонните бункери в обратните скатове на двата хълма. На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248, Червената стена и западната част на билото на Баба планина, зает от 8-а дивизия. След шестдневни боеве кота 1248 е удържана. Осма дивизия хладнокръвно отби и обезкръви само за три дни настъпващите към участъка й френски части. Но ударът в тази част на фронта бе демонстративен. Истинската битка се разгаря за Червената стена, където тръгват в атака три френски дивизии. Бдинци наистина се биеха като лъвове и титани, както се пее в бойния им марш. Окопите преминаваха от ръце в ръце по няколко пъти на ден. Щикови атаки се редуваха с барабанен артилерийски обстрел. На 18 март 1917 г. Червената стена бе наречена вече с ужас и възхищение "Македонската Шипка". В редица участъци наистина бдинци, свършили патроните, търкаляха огромни камъни и скършени от артилерийския обстрел дървени трупи върху пълзящите към върха на хълма френски вериги. Но в крайна сметка в началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите. Българите отстъпиха на съседния връх. Цялата останала позиция по Баба планина остана в български ръце, а Битоля - под обстрела на българската артилерия. Така че от военна гледна точка падането на Червената стена не представляваше никаква загуба. Но символичното значение, което бе придобила Червената стена, не можеше да остави върха във френски ръце. Командването на Бдинската дивизия съсредоточи около Червената стена цялата дивизионна артилерия. На един стръмен съседен връх българите изнесоха на ръце шест нови батареи от тежки гаубици. Предните пехотни части също бяха снабдени с едно ново, току-що закупено от немците оръжие - огнепръскачки. На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души) заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън. Особено ефективни са шестте нови батареи, от които французите се виждаха като на длан. След двучасова стрелба френските окопи бяха затрупани с град от ръчни бомби. До френските окопи са се промъкнали под прикритието на артилерийския обстрел специални щурмови команди. След това идва редът на огнепръскачките. От френските окопи се разнасят раздиращи сърцето писъци. Огромни пламъци лумват на десетина метра височина. Горят хора, складове с храна и "твърди" напитки, изпратени с тонове от патриотични френски производители на коняк. Скоро затрещяват и взривяващи се боеприпаси. Когато всичко утихва, един български полк тръгва с натъкнати ножове към върха. Българите атакуват мрачно, без обичайното "ура", вървейки прави, без да залягат и без да тичат. Не го посрещна нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка, ги посрещат с вдигнати ръце. Червената стена е отново наша и остава наша до края на войната. Петте френски дивизии загубиха от 40 до 75% от състава си и повече не предприемат нито една настъпателна операция в този участък на фронта.