|
Честит Кръстовден на всички именници. Да са Живи и Здрави и да не забравят вечер да извадят запасите от мазетата.
Бях решил да направя сефтето на новото си Чувалче не къде да е, ами точно на Голяма Сютка. В събота по обяд, след няколко стопа, вече бях на един от 12-те изходни пункта за Върха. Следваше ходене по много приятен билен път, ходене през поляни (Фурните) и накрая малко азимутно ходене. Боровинките тази година хич ги няма, не стига, че реколтата е слаба, ами и мечките (на 2 и 4 крака) са си свършили работата. За десерт ми предстоеше най-високия стоп в кариерата, цели 4 км се возих на УАЗ-а на ловните пазачи от Сърница. Решили да се поразтъпчат до Голяма Сютка по единствения възможен достъп до там с джип. Никога не бяха посещавали района и аз трябваше да изиграя ролята на "местния овчар" като обяснявах кое как се казва. На върха дадоха малко почивка на джипа и потеглиха обратно. Аз си хапнах мръвките, които носих, облякох един полар и една блуза. Опънах си Чувалчето върху масата в беседката. Както нямаше грам вятър изведнъж задуха умерено (около 5-8 м/с от север). Оставих водата на открито да видя сутринта дали ще е замръзнала, небето беше ясно и очаквах ниска температура. В малките часове се размърдах и "измерих" температура около нула градуса по Гуфи, водата - ледена, но все още в течно състояние. Чувалът отвън (от северната ми страна) измръзнал, отвътре обаче си ми е идеално. За сравнение на Черни връх е било -1 по Целзий, пък в Пловдив най-ниско е паднала до 5 градуса. Обаче реалната температура с умерения вятър беше доста под нулата, веднага се сетих за иглутата на Белмекен, но в иглуто беше с половин идея по-студено, може би заради високата влажност на въздуха.
В неделя разходка без раница до Малка Сютка, обратно до Голяма Сютка и право на басейна във Велинград, където се видях с част от тайфата - аркадаши. Много интересни стопове на връщане. Първият до разклона за Ракитово, вторият до Пазарджик, третият до разклона за Стамболийски, където вече стана почти тъмно. Все пак в последните секунди на деня един Голф ми спря, че даже се върна 50 метра. Отварям вратата, влизам и на секундата водачът ми казва с увмивка на лицето "Аман от теб! Как успяваш три пъти от Велинград да ни изпревариш?" Еми много просто, повече от 5 минути не чаках никъде, пък и шофьорите караха с висока скорост.
Такива ми ти предговори към идеята. Вече минаха 48 часа и пак ми се ходи към Голяма Сютка. С много хора сме го запланували от няколко месеца това да стане в края на септември. Синодът на Гуфи с девиз "От Родопите по-хубаво и от Голяма Сютка по-високо няма" може да предложи следната идея:
Петък (24 септември), до 12:00 (най-късно) да сме се събрали на басейна във Велинград. От там потегляме към връх Острец (1369 метра). Мястото за чувалуване ще бъде близо до върха. В събота по друга пътека излизаме на защитената местност Клептуза в края на града. Там в парка събираме останалата група и до 12:00 (най-късно) трябва да сме потеглили към Голяма Сютка. Чувалуването викам да бъде в местността Биндер (около 1800 метра). За "претенциозните" наблизо има вода. За 5 часа трябва да стигнем до бивака.
В неделя качване на Голяма Сютка. От там варианти много. Подходящ е този, който излиза в Ракитово и от там трябва да има превоз. Всички други варианти са последвани от автостоп. Ходжата на Мъглиж и Крън дава идея към Малка Сютка и от там към Сърница, където му казах, че има страшно хубава и евтина кръчма. Това си е цял ден обаче и прибирането ще става в понеделник. Има само един автобус от Сърница за Велинград в 6:00, който няма хващане. За наемане на друг превоз може да се говори в петък във Велинград, при положение, че няколко човека желаят такъв. Стигне ли се Сърница ще ме досърбят краката към Стойчов чарк, Ранча, г. с. Беслет, Чифте чарк, Ковачевица, Гоце Делчев, Славянка, Боздаг, Олимп, Беласица, ама това е друга тема.
Моля, всеки който ще дойде на купона да заяви участието си в клуба като напиши в кой ден и в колко часа горе-долу може да пристигне на изходните пунктове. Най-добре е, ако стане организация с коли. Иначе онзи таралясник пристига на гарата във Велинград в 11:00 (за тези в петък) и в 11:10 на Велинград - юг (за тези в събота).
Задължителни условия за участие няма, препоръчително е всеки да има раница, спален чувал, нещо расло на кокал за цър-пър и пийване. Маршрутът в събота е билен и вода има само на едно място. Който не иска да спи под звездите, нека носи палатка по онзи ми ти баир. Само да напиша, че от 24 чувалувания тази година само два пъти се опита да вали. Единият път в Турция поръмя за 5 минути, но под дърветата нищо не усетих, а другият заваля слабо в 7:30 на доуспиване, но църквата на Мостово (Св. Димитър - 1996 г.) беше наблизо. С това нищо не искам да кажа, може да е дошло време да ме навали хубаво, вие си правете изводите.
Забележка: Поради съображения за сигурност никъде не съм използвам фразата "клубна сбирка".
|
Покана за Чувалуване в Родопите
