Докараха ме с мотор до Розино. Един, който беше ходил на Ехо и си слизаше към Слатина. Иначе щях да отпраша към Вежен. Не знам ти ли се изложи с обясненията, или аз - с прилагането им, но май се сещам кой. И друг път съм се губила. Добре, че срещнах един кравар да ми каже, че Розино е точно отсреща, а не накъдето вървя. Този с мотора пък бил собственик на кравите. Александър се казвал и бил носил мляко на хижаря на Ехо.
Мен ме хвана малко страх отначало - двама селски (или градски, все тая) бегове и аз, сами в гората. Мотоциклетистът вика: теб май те е страх, има всякакви идиоти, ама аз не съм идиот. По едно време взе да ме сваля по малко. Така ами, винаги трябва да се опита. ;-Р
Добре, че си носех и панталон, щото с полата нямаше как да яхна мотора. Пък нямаше кой да ми даде назаем, както ми дадохте дъждобран.
С мотор по планинските пътища не е неприятно изживяване. Нямаше го Ясен Търновски да залегне в засада и да пъха прът между спиците. Ясен бил на Дерменка в това време. Станислав и Рада били на Козя стена, Павел беше на Ехо, за Андон, Стоян и Альоша не стана ясно - изгубили се някъде по трасето.