Много добре, браво!

Миналото лято един мой много добър приятел от детинство си купи колело и тъй като като малки сме ходили по планините и сме карали заедно колела из София, а пък си е и натренирано момчето, решихме да си изпробва новата придобивка като направим обиколката на Витоша. Тя се води около 100-тина километра с лека горница.
Като време горе долу като теб го взехме. Към 11 минах да го взема от тях - стария ми квартал до НДК, гърба на АГ-то. Минахме през Хладилника и нагоре ясно. На мен ми беше познато от предната есен на Е4 билото, което се пресича между Ярлово и Чуйпетльово, а и съм бил в последното селце и от там съм се качвал до въпросното било. Въпреки това питахме няколко човека в Ярлово, за да изберем по-добър вариант, а те, въпреки много черни пътища, са основно два: този по асфалтовия път, който е даден на картата и който се вижда да катери по склоновете леко в ляво като погледнеш от селото или да продължиш напред по дерето и после да се отклониш по един, обрасъл в началото ръб, по който се движи черен път за Чуйпетльово. Мислехме първоначално да направим това, което и ти си направил, но в допитването надделя вторият вариант, който ни изведе на една билна седловинка, където веднага след като се прехвърли баира има на известно разстояние край пътечката, хубаво в миналото кладенче. Един местен дядо навремето ми го беше показал, но сега за съжаление установихме, че се е затлачило. Обядвахме на билните полянки. След това спускане по пътя, който само на места е повечко разровен и се излиза на асфалта Чуйпетльово-Боснек, на съвсем кратко разстояние от първото селце. Следва май към 8 км. спускане, по време, на което установихме, че приятелчето ми си е забравил слънчевите очила, където обядвахме. Бяха маркови и скъпички, но определено го мързеше да се връща. Аз също вече чувствах някаква умора и се бях настроил вече за асфалт, но какво да се прави, не ми се искаше да запомни този поход с лошо. Върнах се с колелото до билото, разбира се бутайки го нагоре по сравнително стръмния черен път, намерих ги цайсите и се спуснах бързо надолу по вече добре познатия терен. После покрай Перник и към София, минахме по Беловодския път над Княжево и се озовахме в Бояна. Спуснахме се надолу покрай резиденцията и по бул. България и бяхме отново в квартала. Там се отбихме на гости при една приятелка колкото да я навием да си изкара колелото и да покараме, след което отидахме в Борисовата градина в "Лодките", където пък се засекахме с още наши приятели и познати също с колела. Към полунощ заваля и се преместихме под една беседка. На всички им бяха свършили цигарите и отидахме с мойто приятелче (Сашо) да купим до денонощната лафка на Попа. Явно уморени от дългия ден, бързо се бяхме напили от по няколко бири, затова слизайки от тротоара на "Графа" Сашо нещо се беше отплеснал и се блъсна в един от металните колове, дето са ги сложили да не се качват колите.
Сцената, която се разрази за секунди пред очите ми беше направо като от някакъв екшън филм, но за щастие и с хепи енд. Сашо тренира от немалко време различни бойни изкуства, така че падайки с предно салто се претърколи като топка на земята и веднага се изправи невредим. Поизправихме и колелото и скоро разказвахме случката на останалите.
За съжаление дъждът не спря, а се и засили. Повечето от хората бяха лесни за прибиране, тъй като бяха по-наблизо, но аз за Младост бях единствен....
Май се поотплеснах малко, но това е асоциацията, която веднага ми изплува от спомените, във връзка с темата ти.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"