|
Неблагоприятните прогнози за времето за неделя ме възпряха от идеята за качване на Вихрен, така че реших сам да реализирам един план, който преди известно време обмисляхме заедно с още един член на клуба – обиколка на Витоша с колело.
В неделя сутринта тръгнах доста късно – към 10.30 ч., поради което през цялото време имах съмнения дали ще се прибера по светло, а освен това съм новак в колоезденето (по-точно новак след 15 годишна пауза), така че ми беше трудно да преценя необходимото ми време за това разстояние. Поех по маршрута Бистрица – Железница – Ярема. На Ярема се подвоумих дали да не направя кръгом и да се кефя на продължителното спускане или да си карам според заплануваното – Ярлово – Боснек – София. Все пак реших да продължа, защото имах достатъчно време а и нямаше сериозна причина да се отказвам. Спускане към Ковечевци, после – в Ярлово.
Дотук пътят ми беше познат. Но от Ярлово до Боснек разчитах само на това, което е дадено в картата, а именно: асфалтов път до средата на разстоянието между двете села, а след това черен път, спускащ се до Боснек. Първо питах групичка дечурлига с колелета. Указанията им не ми бяха особено полезни, но ме придружиха до началото на пътя за Боснек. След това питах още няколко човека от селото и се повтори ситуация, която ми се случва почти винаги, когато питам някой местен за пътища и посоки. На кратко 3 човека ми дадоха 5 различни информации, определено противоречащи си една на друга, и най-неприятното – бяха убедени, че не бих могъл да стигна направо до Боснек, а трябвало да мина през Чупетлово (Чуйпетльово), защото асфалтовият път стигал до военно поделение, през което нямало да ме пуснат да мина. Айде де, не на мен тия!
Тръгнах по стръмния асфалтов път нагоре. След около 4 км. бях пред портала на поделението. Пазачът ми обясни, че това вече не е военно поделение а база на горското стопанство, и че наистина не мога да мина през нея, защото била оградена от другата страна. Бях сигурен, че не е искрен, но пък за сметка на това ми обясни от къде да хвана пътя, който заобикаля оградата. Става въпрос вече за черен път, който се отделя от асфалтовия на 500 м. под портала на горското, на характерен голям панорамен завой, в страни от който се вижда беседка и няколко самотни скалички. Ако се идва от селото, черният път се отделя вдясно, точно при табела с изтрит надпис “Охраняван обект” или нещо от тоя род. След като се тръгне по черния път, на около 100 м. се завива вляво за Боснек. Предполагам, че направо пътят продължава за Чупетлово. В началото черният път се изкачва за да достигне котата на портала на горското, след това започва спускане по много изровен и разкалян път с по 4 – 6 коловоза, през които не беше възможно да се кара колелото. Същевременно заваля и доста силен дъжд, който направи пътя още по-трудно проходим. Надолу преди Боснек срещнах цигански катун с много коне и Уаз-ка. Поздравихме се, увериха ме, че съм на правилния път и продължих надолу. А дъждът си валеше неспирно.
Четирите километра от Боснек до пътя София-Кулата се минават неусетно. След това започва тази част от пътя, заради която повече няма да повторя това изпълнение. Не е необходимо да описвам какво е да се кара с колело по този път и то в дъжд и в неделния трафик към София. Последно спускане от Владая до Княжево и у дома – 20.00 ч.
|
Солова обиколка на Витоша
