Алеи за велосипедисти през града е химера!

Виждаме как по централните улички няма място за пешеходците къде да се движат поради паркиралите автомобили и други такива, които постоянно се движат. София все повече и повече се задръства и просто не е проектирана инфраструктурата й за подобен трафик. Колкото по-бързо се финализират различните етапи-лъчове на метрото толкова по-добре, но истината, е че това ще облекчи само временно ситуацията. То паркове не останаха пък камо ли велоалеи да се правят. Направо не се диша.
Спомня ли си някой жалкото подобие за подобно нещо направено по тротоара на Витошка, откъм страната на НДК. То тръгваше от големите пилони - точно срещу площад Баба Неделя, стигаше до Аптека (на ъгъла на Патриарха и Витошка), там завиваше и стигаше до Кравай.
Смешното и абсурдното беше, че на същия този тротоар има пейки, дървета, минават пешеходци, самата велоалея е толкова тясна, че би било интересно как ще се разминат двама колоездачи без да излезнат от нея, а отгоре на всичко рекламните табла покрай бордюра навлизат в нея и това налага тя да прави интересни чупки. В следващия момент като стигне светофарите при Аптека, така или иначе пресича най-оживения човеко-поток, за да продължи надолу покрай Патриарха, където стигайки до Кравай мистериозно изчезва, така както се е и появила. Следователно велосипедистите, за да стигнат до нея и след като я преминат по някакъв начин трябва да прелетят, а преминаването й би било съпроводено с множество препятствия. Стана, така че се получи едно идиотско отчитане на дейност и прах в очите.
Обърнал съм внимание на тази алея защото там имах веднъж комична случка. Вървя си замислен по тротоара и срещу мен се носи някакъв колоездач. Бре няма други хора около мен, а този се засилил право срещу мен. Аз се спрях на едно място, за да ме заобиколи по-лесно, но той сякаш държеше да мине точно от там, където стоя и продължи без да намаля. В крайна сметка в последния момент малко се поотместих и той също кривна малко и така се разминахме. Веднага се обърнах възмутен и се изненадах защото и той също беше сърдит. Посочи ми очертаното с жълта лента платно и ме попита какво правя на велоалеята. Бре да му се невиди аз съм израснал до 16-тата си година в този квартал, а сега изведнъж някакви смотаняци ще се придържат сляпо към нелепи решения и ще си мислят, че ми отваряли очите.
Тази глупава случка ме раздразни почти толкова колкото, когато тази зима след Коледа качвайки се към х. Бендерица по маркираната пътеката над Банско, вече разбира се ски писта, няква мазна, дебела чужденка спускайки се покрай нас се спря и се обърна към мен с думите: "Човече, вървиш по грешен път"
Спирам дотук защото простотията невероятно много ме вбесява, а тя е навсякъде около нас. Сблъскваме се с нея на всяка крачка.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"