Подобно е положението на много места из Третия свят. То там си е и тръпката, де. Още ми държи влага едно пътуване със селски автобус в Еквадор. Пътят се виеше по стената на бездънен каньон, валеше дъжд, водопадите шуртяха директно върху покрива на автобуса, а на места от свлачищата едва оставаше място за една кола да мине с четирите си колела, камо ли две да се разминат. В Африка пък много често рейсовете се движат "по Божия воля". В смисъл, че шофьорът може да е подменил изтърканите накладки на спирачките с мукава, но е спокоен, защото е лепнал мото "С нами Бог" на предното стъкло. Което освен другото му ограничава и видимостта. Даже в Южна Африка, дето уж е цивилизовано, се напрягам ако на магистралата застигна "черна" маршрутка, защото не минава и седмица на някоя да не и се откачи колелото. А и от гледна точка на пътник съм виждал с очите си как всички лостове и лостчета за управление, включително скоростният и кормилото са прикрепени с тиксо и канап към останалата част от колата.