Премисляйки сега рисковите моменти, си давам сметка, че пътуването по непалските пътища е далеч по рисковано, отколкото соловите разходки по ледника под Комбуче. Шосетата са без мантинели и знаци, маневрира се без мигач, но с постоянно натиснат клаксон. Завоите се "секат" в насрещното, защото така може да се кара по-бързо. При разминаване на два автобуса и двата излизат в банкетите, защото няма достатъчно място. На няколко пъти видях горящи превозни средства, предимно автобуси. Това е ежедневие там. Средната скорост за автобус, при движение по първокласен (според тях) път е 50км.
Пропътувах около 7-800км в Непал, пътищата приличит много на отсечката Асеновград-Чепеларе.