Предвиденото ходене до Руй планина се състоя. В събота по обедно време, заедно със сина ми и четирикракия любимец бяхме в центъра на гр. Трън. Както беше уговорено от предния ден, чух се по телефона с председателя на туристическото дружество – оказа се, че той е в другия край на площада. След кратките но ценни указания които получих, продължихме към с. Забел.

В 12.30 ч. оставихме колата пред хоремага и поехме по черния път нагоре. След около 200 м. нагоре, пътят се разделя. Тук буквалистичното тълкуване на съвета, че трябва да следвам най-работещия път, което и направих, ми изигра лоша шега. Наляво се отделяше очевидно съвсем прясно отъпкан камионен път а надясно също често използван но не така утъпкан черен път. Прилагайки буквално описаната по-горе логика тръгнахме по камионния път. Той се оказа, че води до сечища нагоре в планината. Едва след като стигнахме до място, където имаше оставен трактор за пренасяне на дърва, и където същия този път тръгваше отново надолу, разбрах, че съм сбъркал. Но определено не ми се връщаше толкова път наобратно, още повече, че тогава изобщо не се и сещах къде бих могъл да съм сбъркал.

Хванахме една просека в изсечената гора, която води право на горе – на север. Последователно преминахме през иглолистна гора (където сечищните просеки свършиха и вече вървяхме само по компас право на север), гъст и трудно проходим широколистен храсталак, широколистна гора и най-накрая излязохме на стръмните затревени южни склонове на самия вр. Руй (то не че преди това не беше стръмно). Тъй като самият връх не се виждаше, поехме към гранична пирамидка, която добре си личеше на билото. Когато стигнахме до нея, се оказа, че сме на около 200 м. западно от върха и по всяка вероятност или на сръбска територия или в буферната зона (ако някой знае какво точно отбелязват тези пирамидки – моля!). Предвижихме се до най-високата точка, от където отново се обадих на председателя на ТД за да ми обясни пътя за хижата (а самата тя се вижда долу в ниското откъм север).

Смъкнахме се на югоизток по голото затревено теме на вр. Руй (1706 м.) до разклона Говедарника, а от там и надолу към хижата. Предполагам, че е имало и по-преки пътеки за слизане, но провирането през шубраците вече ни беше дошло в повече. Към 18.15 ч. бяхме на хижата. Немската овчарка, за която ми бяха казали, че била вързана, всъщност не беше. Неприятните стълкновения с нашия “боец” единствено помрачиха удоволствието от пристигането на хижата. Бивакувахме на поляната до хижата. Напалихме огън, извършихме ритуала … вие си знаете кой …

На другата сутрин поехме обратно към Забел. Слязохме до селото точно за два часа, което си беше приятно и релаксиращо ходене след това от предния ден. Долу в селото – дежурните проблеми с народната кола, а след това - София.