|
Тук Ви предлагам два материала от учебници по география с различно ниво. Първият, с автори Проф. д-р Дончо Дончев и Проф. д-р Христо Каракашев е по - достъпен за широк кръг читатели, докато втория е по - тясно специализиран и изпъстрен с терминология - "Физическа география на България" - проф. Милан Георгиев.
--------------------------------------------------------------------------------
Положение, граници и морфохидрография. Пирин се простира в югозападните предели на България. Тя, подобно на Рила, е част от Рило - Родопския масив. По своята красота Пирин е достойна съперница на Рила. Тя е разположена надлъжно от северозапад на югоизток между долините на реките Струма и Места и котловините по тях. Пирин е втора по височина планина в България. Общата и площ е 1210 кв. км, а средната височина е 1033 м. Траките наричали Пирин Орбелос, което ще рече Белоснежна планина. Славяните я наричали Перин, на името на бога на гръмотевиците Перун.
Само 13% от площта на Пирин надхвърля 2200 м. Върховете над 2600 м. са двойно повече от тези на Рила планина но са съсредоточени изцяло в северната и част. Със своите причудливи форми от мрамор те привличат погледа отдалече.
В тясна връзка с Пирин е долината на р. Средна Места и привързаните към нея котловини Разложка и Гоцеделчевска.
Пирин планина се простира на юг от Рилския масив. Започва от седловината Предела (1140м) и завършва при Парилската седловина (1170 м). От запад е оградена от долината на р. Струма със Симитлийската и Санданско - Петричката котловина, а на изток - от долината на р. Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина. В морфоложко отношение Пирин се поделя на три части : Северен (висок), Среден и Южен (нисък) дял.
Северен Пирин е същинската част на планината. Той се простира от седловината Предела до Тодорова поляна. Тук планината се издига внушително, а по нейното било се редят най - високите и примамливи по своята красота върхове. Изграден е от гранит, кристалинни шисти и мраморизирани варовици. Най - високата му част е мраморна. Тук импозантно се издигат най - високите върхове в Пирин - Вихрен (2914 м) - третият по височина на Балканския полуостров и вторият у нас, Кутело (2908 м), Баюви дупки (2820 м). Оттук водят началото си реките Бъндерица и Дамяница, които на Банско се вливат в една река - Глазне, която се влива в р. Места. На югозапад тази част н Пирин е пресечена от долините на притоците н Струма - Влахинска река, Санданска и Пиринска Бистрица.
По време на кватернера (ледниковия период) Пирин над 2200 - 2300 м е бил покрит с ледници, които са оставили красиви ледникови форми - циркуси, които в гранитните участъци са превърнати в красиви езера - Бъндеришки, Влахински, Василашки, Валявишки, Кременски, Папазгьолски. От всички езера най - голямо и най - красиво е Поповото езеро, за което се разказват много легенди. Общо в Пирин има 119 езера.
Среден Пирин е най - малък - простира се между Тодорова поляна и Попски преслап. Този дял общо взето е по - нисък от Северен Пирин - колебае се между 800 и 2000 м. Най - високия му връх е Ореляк (2099 м). Този дял е изграден от кристалинни шисти и гранит, като на юг преобладават мраморизирани варовици. Тук няма есера и глациални форми, тъй като теренът е карстов и водата понира (попива).
Южен Пирин е най - голям по площ, но е най - нисък. Простира се на юг до Парилската седловина. Най - високият му връх е Свещник (1973 м). Този дял е изграден от гранити, а в периферията - от мраморизирани варовици. Те са със заоблени форми. Глациалният релеф е непознат. Само северните части са лесисти, а на юг този дял е обезлесен.
На юг от Парилската седловина се намира граничната планина Славянка, по чието високо било се издига Гоцев връх (2212 м).
Средната част от долината на река Места и нейните притоци се простира между Рила, Пирин и Родопите. Тя обхваща двете котловини - Разложката (860 м) и Гоцеделчевската (500 м).
Разложката котловина е висока, има форма на триъгълник, наклонен на юг. В нея има огромни наносни конуси. Върху наносните конуси на р. Глазне е разположен град Банско. В котловината има много карстови извори. Особено големи са при гр. Разлог.
Разложката котловина на юг се свързва с Гоцеделчевската посредством дългия живописен пролом Момина клисура (28 км). Тази клисура, подобно на проломите на р. Струма, има епигенетичен произход. Тя има важно транспортно - географско значение - по бреговете на р. Места е прокарано шосе, свързващо гр. Разлог с гр. Г. Делчев.
Гоцеделчевската котловина е дълбоко хлътнала между Южен Пирин, Родопите, рида Дъбраш и на юг рида Стъргач. Тя е дълга средно 20 км и широка - около 10 км. Равна е, но на места е разчленена от ридове и хълмове.
Геоложки строеж и развитие на релефа. Пирин е масивна планина. Тя е част от Рило - Родопския масив. Представлява мощна антиклинала изградена от метаморфни скали - гнайси, кристалинни шисти и гранитогнайси. В Северен Пирин има мрамори, а в долината на р. Места - вулкански скали.
Подножието на Пирин, Разложкото и Гоцеделчевското поле са изградени от терциерни седименти (наслаги), на места покрити от кватернерни наслаги. Около Пирин и двете полета, както и по долината на р. минерални извори (Добринище, Г. Делчев, Огняново и др.). Самите котловини са дълбоки грабени, в които по време на плиоцена имало сладководни езера.
Пирин, подобно на Рила, има блоково - разломен строеж. Релефът и има младотерциерна и кватернерна възраст. До началото на кватернера тази планина неколкократно е издигана. В резултат на външни земни сили са се образували и различни по височина и възраст денудационни заравнености, заедно със стръмни склонови откоси между тях.
Успоредно с издиганията на Пирин през младия терциер са станали потъвания по долината на р. Места и са се образували Разложката и Гоцеделчевската котловина. Разрушените скални материали от издигащата се планина са били отлагани в езерата, които заемали двете котловини. Към края на плиоцена езерните води се оттичат изцяло и върху езерните наноси през кватернера се отлагат речни наноси. Тогава се образува и Моминоклисурският пролом, по чиито долинни склонове се проследяват няколко речни тераси. В югозападното подножие на Пирин се намират Мелнишките пирамиди.
Във високите части на Пирин над 2300 м височина през кватернера се заражда ледниковият релеф от действието на постоянните снегове и ледове. Както в Рила, така и в Пирин, са образувани типични ледникови форми - дълбоки и скалисти циркуси, циркусни прагове, корито образни долини и морени. След разтапянето на ледниците в циркусите са били образувани ледникови езера.
Върху мраморите е развит карстов релеф с характерни форми, като въртопи, понори, пещери, пропасти.
Полезни изкопаеми. В Пирин има значителни запаси на мрамор в западните склонове на северния му дял. В дебелите плиоценски наслаги на Разложката и Гоцеделчевската котловина са разкрити лигнитни въглища. По долината на р. Места във връзка с разломните линии бликат редица минерални извори.
Климат и води. Пирин, както и Рила, има типичен планински климат. Той се характеризира с постепенно изменение на височина на температурата и валежите. Средната януарска температура е ниска. В подножието на север тя е около - 4°С и достига - 11°С по билото. Валежите са предимно във вид на сняг и снежната покривка се задържа по билото близо 8 месеца. Годишните валежи са от 800 мм в подножието до 1200 мм по високите върхове. В Пирин падат много лавини. Разложката котловина и по - голямата част от ниския височинен пояс на Пирин имат умерено континентален климат. Средната януарска температура е от - 2 до - 4 °С, а годишните валежи са около 700 мм. Много ясно е изразен континенталният характер на валежите с максимум през юни.
Континентално - средиземноморски климат имат Гоцеделчевската котловина и ниският пояс с южно изложение на Пирин планина. Средната януарска температура е над нулата, а годишните валежи са малки (около 650 мм). Те имат ясно изразен максимум през зимата и есента.
Пиринските реки имат характерен снежно - дъждовен, дъждовно - снежен, дъждовен и карстов речен ежим. Снежно - дъждовен режим имат реките, които събират началото си от високопланинския пояс на Пирин. Реката Бъндерица има максимален късно пролетен отток, а минимумът в оттока се проявява през зимата.
Реките в Гоцеделчевската котловина имат есенно - зимно пълноводие в резултат от преобладаването на дъждовете и бързото разтапяне на снежната покривка.
Преобладаващата част от езерата в Пирин са циркусни (ледникови). От тях по - големи и с по - важно стопанско значение, главно туристическо са Василашките, Валявишките, Бъндеришките, Влахинските езера, както и голямото Попово езеро.
Почви, растителност и животни. Алувиалните почви върху терасите на р. Места са заети с влаголюбива растителност. В Гоцеделчевската котловина се срещат чинари, а в Разложката котловина преобладават върбите, тополите и елшата. Смолниците в Гоцеделчевското и Разложкото поле са образувани върху плиоценски езерни седименти и при средиземноморско климатично влияние.
Ниският височинен пояс (до 1000 м) е зает с канелени горски почви и широколистна горска растителност с наличие предимно на дъб. В най - ниските южни части на Пирин се срещат и бодливи вечнозелени храсти. В пояса до 1500 м светлокафявите горски почви се придружават с букови тори. В още по - високия пояс (до 2000 м) тъмнокафявите горски почви са покрити с добре развита иглолистна горска растителност ( бял бор, ела, смърч и бяла мура). Тук е най - старото иглолистно дърво в България - Байкушевата мура. В южния дял на Пирин почвите върху мраморни скали са заети с черна мура.
Височинният пояс на Пирин (до 2300 м) е зает с тъмнокафяви горски почви и гъста покривка от клек. Над него в пояса до 2600 м планинско - ливадните почви се придружават с твърде разнообразна алпийска тревиста растителност, а в пояса с височина над 2600 м почвената покривка почти отсъства и върху скалите има лишеи и мъхове. Сред най - труднодостъпните скали в мраморния дял на Пирин планина се среща прочутият еделвайс.
За по - голямата част от областта са характерни средноевропейските животни. Високият безлесен пояс се обитава от орлите и дивите кози. В по - ниските гористи пояси се срещат сърни, диви свине, елени, мечки, вълци, лисици и др. От птиците - глухарът, който живее в най - гъстите тори. В ледниковите езера и бързотечните реки се въди пъстървата. В ниския и по - топъл пояс на Пирин и долината на р. Места се срещат разнообразни влечуги и насекоми.
Стопанска оценка на природните условия и ресурси. В северен Пирин се оползотворяват водните ресурси след изграждането на ВЕЦ Петрово, Разлог, Лиляново, Попина лъка и водносиловата каскада "Санданска Бистрица". В Пирин през последните години се добива висококачествен мрамор, част от който се обработва в гр. Сандански и се произвеждат различни мраморни изделия и сувенири, а друга се изнася в чужбина.
Природните красоти на Рила и Северен Пирин - величествени върхове, зъбери, трогови долини и циркуси, чисти и бистри планински езера, шеметни била и богата растителност, привличат все повече наши и чуждестранни туристи, алпинисти и скиори. Не по - малко привлекателни със своя вид и оригиналност са Мелнишките и Стобските пирамиди, както и оригиналният със своята архитектура Рилски манастир. Добра предпоставка за развитие на туризма в тези най - красиви наши планини са многобройните хижи и заслони, построени от БТС и селата, разположени около двете планини, които служат като изходни пунктове за многобройните туристически маршрути из планините.
Пирин е народен парк, а Местността Парангалица - резерват. Богатите горски масиви с рекреационно и специално предназначение се използват по най - рационален начин за туристически цели.
Не по - малко стопанско значение имат Разложката и Гоцеделчевската котловина. В Разложката котловина се отглеждат някои технически култури - лен, ориенталски сортове тютюн, произвеждат се картофи.
В Гоцеделчевската котловина континентално - средиземноморският климат е обусловил свободното виреене на някои средиземноморски култури - нар, зеленика, пърнар, дървовидна хвойна, и произвеждането на топло и светлолюбиви култури - ориенталски тютюн, анасон, фъстъци, ранни зеленчуци и плодове. Разработват се находища на лигнити в Гоцеделчевската котловина. Те имат местно значение.
--------------------------------------------------------------------------------
Високата гребеновидна планина Пирин, се простира от северозапад на югоизток между субмеридионалните долини на реките Струма и Места. Тук добре изразените седловини - Предела (1140 м) и Тодорова поляна (1883 м), позволяват от северозапад на югоизток до границата с Гърция Пиринската подобласт да бъде диференцирана на два района: Северен - висок, и Южен - нисък. Северният район на Пиринската подобласт се увенчава с доминиращия връх на Пирин - Вихрен (2914 м). Редом с тесните гребеновидни била и стръмните склонове във високия пояс се откроява и добре изразен заоблен релеф. В обсега на Южния район се проследява значително по - ниският релеф на Пирин и Славянка планина, където се издигат върховете Ореляк (2099 м), Свещник (1973 м) и Гоцев връх (2212 м). Под тези три доминиращи района върха се очертават добре изразените понижения на Попски преслап (1410 м) и Парилската седловина (1170 м).
Първите сведения за геоложкия строен на Пирин са свързани с беглите проучвания на А. Буе (1840), А. Викенел (1870), Ф. Тоула (1892) и П. Янкович (1904). По - късно А. Вюрм (1922) разглежда младите тектонски движения в Пирин, а Х. Луи (1930) се спира на нейната тектоника. Съвременната пълна представа за геоложкия строеж на Пирин се базира на извършените проучвания от С. Бояджиев (1959), според когото тя представлява добре откроен (от Струмския и Местенския разлом) продълговат хорст. Той (С. Бояджиев, 1959) смята, че Пирин е изграден предимно от периклинално разположени метаморфни пластове, представени в две серии. Долната серия е представена от гранитогнайси, а горната от слюдести шисти, амфиболошисти и мрамори. Освен това този автор изтъква, че в мраморната мантия са били вместени три гранитни плутона, в резултат на което са били оформени три ясно диференцирани подувания. В едри линии тези подувания обуславят продълговатата куполоподобна структура на Пирин.
Геолого - геоморфоложки профил на Пирин (по С. Бояджиев):
1 - гранити; 2 - кристалинни шисти; 3 - мрамори; 4 - плиоценски наноси; 5 - старокватернерна брекча; 6 - делувий; 7 - алувий; 8 - разсед, изразен в релефа; 9 - младомиоценска денудационна повърхнина; 10 - староплиоценска денудационна повърхнина; 11 - младоплиоценска акумулационна повърхнина.
От казаното до тук за геоложкия строеж на Пирин може да се направи извод, че той е свързан с една високо издигната уединена хорстова антиклинала с подчертано огрографско изражение, която, простирайки се от северозапад към югоизток, е усложнена от наличните в геоструктурата подувания. В това направление те се потвърждават от редуването на гранитните гнайси с мраморите и слюдените шисти. В Южния район на Пиринската подобласт слюдените шисти преминават в дебелия мраморен субстрат на планината Славянка, в чийто обхват се проследява добре изразена бедрена структура.
Първите, макар и частични геоморфоложки изследвания на Пирин са свързани с геоложките проучвания на П. Янкович (1904). След него Ж. Радев (1920) извършва подобно морфоложко описание на нейния реликтен глациален релеф, а по - късно Х. Луи (1950) в своите геоморфоложки изследвания на Пирин прави подробен морфоложки анализ. В по - ново време проучването на реликтния глациален релеф, а така също броят и възрастта на заледяванията на Пирин бяха предмет на изследване и от страна на В. Попов (1962).
Полицикличното развитие на релефа в Пирин през неогена и на прехода към кватернера е отражение на взаимодействието между петкратните епирогенни издигания и диференцираното скулптурно въздействие на денудацията върху нейната геоложка структура. От сложното взаимодействие и проявените по това време пет планационни етапа са били формирани пет различни по височина и възраст, етажирано разположени денудационни нива. Преобладаващото надлъжно простиране на тези нива се обяснява с продълговатия обхват на Пиринската хорстова антиклинала и с подчертания орографски ефект на верижното епирогенно издигане, което е станало на фона на по - слабото сводообразно издуване. Възрастта на денудационните нива в Пирин е аналогична с възрастта на денудационните нива в Рилския масив. Тази аналогия се обуславя от единната херцинска гънкова структура на тези две съседни планини и от синхронно проявените приблизително еднакви по сила и време епирогенни издигания.
Стъпалообразно наредените, различни по възраст денудационни нива в Пиринската подобласт са разположени приблизително на 2600, 2200, 1600, 1200 и 900 м височина. Най - високото и най - старото около връх Вихрен (2914 м) надхвърля 2800 м. В обсега на Южния район на тази подобласт наблюдаваните билни заравнености на около 2000 м височина представляват остатък от младомиоценското ниво. Старо- и младоплиоценските денудационни нива в Южния район на Пиринската подобласт със средна височина от 1600 до 1200 м имат характер на добре изразени склонови стъпала. Плио - плейстоценското денудационно ниво в този район представлява типично подножно стъпало, което е добре изразено в западното, югозападното и отчасти в източното подножие на Пирин.
Полицикличното развитие на релефа през кватернера в Пиринската подобласт е свързано не само с ритмичното издигане и оформянето на съвременната долинна мрежа, но и с проявата на заледяването в нейния висок Северен район. Тук наблюдаваните карлинги, циркуси, трогови долини и различни по местоположение и характер морени представляват типични елементи на реликтния глациален релеф. Неговото преработване и разрушаване е особено осезаемо в неспоения акумулативен строеж на морените, където активната транспортна и акумулативна дейност на по - големите пирински реки е образувала значителна по обхват и дебелина флувиоглациална покривка.
В Пирин младите епирогенни издигания, фацетираните разседи и бронеустойчивата роля на мраморния субстрат обуславят подчертаната стръмнина на нейните склонове. Особено е очебийна релефооформящата роля на мраморите в Северния район на Пиринската подобласт. Доминиращите пилообразни върхове, тесните гребеновидни била, недостъпните скални корнизи, наличието на кари, валози, ували, въртопи, понори, наблюдаваните карстови пропасти и профилираните каверни са неразривно свързани с голямата устойчивост, с начина на механичното изветряне и със селективната корозионна дейност на водата върху твърдия карбонатен субстрат на мраморите. Към тях са привързани най - дълбоките и изразителни екзарационни безотточни форми, като например дълбокия циркус Казана. Неговата сухота и безотточност са неразривно свързани с твърдия и дълбоко окарстен субстрат на мраморите. За ускорения характер на механичното изветряне и за корозионното въздействие на водата върху мраморната основа голяма роля играе микротектониката и наклонът на релефа. Общо взето може да се каже, че както при Рилската, така и при Пиринската подобласт характерът на съвременните морфогенетични процеси и на морфоложките комплекси показва добре изразено височинно зониране.
В климатично, хидроложко и почвено - биогенно отношение Рило - Пиринската област показва значително разнообразие. То се определя до голяма степен от особеностите на релефа, свързани с голямата разлика в надморската височина, нееднаквата експозиция и дълбокото му разчленение. Тези особености на релефа създават твърде диференцирани предпоставки за трансформацията на различните по произход въздушни маси. Сложните климатообразуващи взаимодействия между постилащата повърхнина и трансформираните от нея различни по произход въздушни маси имат значителна прилика в обсега на Рилската и Пиринската подобласт, но показват съвсем друг характер и климатоформиращ ефект в рамките ма Местенската подобласт. Това налага извършването на един общ синтетичен хидроклиматичен и почвено - биогенен преглед в рамките на Рилската и Пиринската подобласт.
Високата и доминираща орографска изява на Рила и Пирин, както и различната експозиция на планинските им склонове и предизвиканата от тях трансформация на нахлуващите въздушни маси, определят подчертано височинно зониране на климатичните условия. Това се потвърждава от анализа на климатичните елементи в обсега на тези две подобласти. Той потвърждава проявата на планинския климат в рамките на Пирин и Рила в техния височинен пояс над 1000 м за северните склонове и над 1500 м за южните. В основния височинен пояс на тези две подобласти, съответно до 1000 и 1500 м, в различна степен се наблюдава умерено континенталният климат, който на юг постепенно прехожда в преходно континентален. Добре изразеният планински климат в средния и високия пояс на Рила и Пирин се потвърждава не само от твърде ниските средномесечни температури на януари (-10,9°С) и февруари (-11,6°С) при станция Мусала, но и от голямата средногодишна валежна сума (1200 мм) в горнището на тези две планини, както и от продължителното (8 - 9 месечно) снежно задържане. С още по - голяма яснота могат да бъдат илюстрирани признаците на планинския климат при проследяването на средно - януарските температури в една каскада от метеорологични станции по северния склон на Рила. Това са станциите Самоков (950 м), Боровец (1350 м), Ситняково (1740 м), х. Мусала (2390 м) и в. Мусала (2925 м). Средните януарски температури на тези станции са, както следва: Самоков (- 4 °С), Боровец (-4,4 °С), Ситняково (-4,4 °С), х. Мусала (- 7,3 °С) и в. Мусала (- 10,9 °С). Прави впечатление, че успоредно с увеличаване на надморската височина температурите се понижават. Вследствие на честите прояви на инверсни състояния понижаването на средноянуарските температури в интервалите между първите три метеорологични станции е незначително. Подобна ситуация може да се очаква и по северния склон на Пирин между гр. Банско (936 м) и в. Вихрен (2914 м).
Твърде изразително е височинното зониране на климатичните условия по северния склон на Рила при проследяване на средногодишните валежни количества в поредицата от метеорологични станции: Самоков (799 мм), Боровец (929 мм), Ситняково (977 мм), х. Мусала (1100 мм) и в. Мусала (1200 мм). Това височинно зониране и диференциране на средногодишните валежни количества илюстрира прехода между континенталните и планинските климатични условия. Приблизително такъв преход между умерено континенталните и планинските климатични условия може да се наблюдава по северния склон на Пирин.
За режима на климатичните елементи техните количествени показатели върху северните склонове на Рила и Пирин от голямо значение е климатообразуващото въздействие на северозападния въздушен пренос. Северните наветрени склонове на тези планини се отличават обикновено с по - ниски температурни стойности, с по - активна проява на кондензационните процеси, с по - малко изпарение, с по - големи валежни суми и по - продължително снежно задържане. При проявата на северозападния въздушен пренос в обсега на подветрените южни склонове на Рила и Пирин адиабатното затопляне на въздуха е съчетано с наличието на по - високо термично ниво и с по - силно изпарение. Тази синоптична ситуация води до затихване на кондензацията, до намаляване на валежните количества и осезаема проява на валежната сянка. При южен атмосферен пренос адиабатното охлаждане на въздуха върху южните склонове на Пирин и Рила обуславя кондензацията, уплътняването на облачността и падането на валежи във високия пояс. При такава посока на атмосферния пренос адиабатното затопляне на въздушните маси върху северните склонове на Пирин и Рила и техните подножия се съпровожда с осезаемото климатично влияние на фьоновия ефект. Върху южните склонове на Пирин и Рила и особено върху тези на Пирин в основния височинен пояс се чувстват признаците на средиземноморското климатично влияние. В Южния район на Пиринската подобласт това влияние прониква по долините на Струма и Места и неговото по - силно изражение е свързано с активната дейност на средиземноморските циклони.
Височинното зониране на термичното ниво и на валежните количества в планините Рила и Пирин дава пълна представа за височинната диференциация на климата и неговите елементи, за времетраенето на снежното задържане, за условията, които влияят при формиране на оттока, за характера и насоките на почвообразуването, а така също и за разпределението на растителността и животинския свят.
Като отражение на климатичното височинно зониране и цялостната вертикална физикогеографска диференциация на Рила и Пирин е вертикалното диференциране на модула на оттока. В най - високите части е максимален модулът на оттока (40 l/s/km2) не само в обсега на Рило - Пиринската област, но и в пределите на страната. В основния пояс на Рила и Пирин значително по - ниските средногодишни валежни суми (около 700 мм), непродължителното снегозадържане (около 2 месеца), интензивното изпарение, по - малкият наклон на релефа и неговата предимно пореста акумулативна основа създават условия за незначителна проява на отточния модул (3 - 4 l/s/km2).
Добре изразеното височинно хидроклиматично зониране в Рила и Пирин се съпровожда с ясно височинно диференциране на почвите, растителността и отчасти на животинския свят. В обсега на планинския пояс приблизително от 800 до 1000 м канелените горски почви се съпровождат със смесена широколистна горска растителност и с подчертано преобладаване на дъба. В по - високия планински пояс докъм 1500 м светлокафявите горски почви се съпътстват с букова горска растителност. В още по - високия планински пояс - докъм 2000 м, тъмнокафявите горски почви в Рила и Пирин придружават иглолистната горска растителност, която последователно от долу на горе е представена от черен бор, бял бор, ела и смърч. Над пояса на иглолистните гори (до 2300 м) следва преходният пояс на неразвитите плитки тъмноцветни горски почви, които съпътстват иглолистните храсти на клека. В пояса над иглолистните храсти докъм 2600 м височина достига широкото разпространение на планинско - ливадните почви. Тук те са съчетани с високопланинските пасища. В пояса над 2600 м на доминиращите рилски и пирински върхове твърде суровите климатични условия не са благоприятствали проявата на почвообразуващите процеси и тук се наблюдава твърде анемична растителност, представена от лишеи и мъхове (И. Иванов, М. Георгиев и др. , 1968; М. Георгиев, 1977). Направената дотук аналогия във височинното зониране на физикогеографските условия в Рила и Пирин и изтъкнатите физикогеографски особености в основния хипсографски пояс на тези две планини следва да бъде допълнена с изясняването на специфичните признаци в отделните тиположки ландшафти на Пирин. Широко разпространена в нейния обсег окарстена мраморна основа определя локализираната проява на карстовото речно подхранване. Неговото регулиращо влияние върху оттока е предпоставка за сравнително постоянния дебит на реките и за липсата на екстремни прояви в целогодишния режим. Тези обстоятелства обуславят липсата на ясно изразен максимум и минимум в отточния режим на онези пирински реки, които се отличават с преобладаващо карстово подхранване. Останалите високопланински пирински реки подобно на рилските високопланински реки се характеризират с добре изразено снежно - дъждовно подхранване, във връзка с което е зимният минимум и пролетния максимум в оттока. Освен това Пирин е характерна и с наличието на някои реликтни флористични видове, които са представени от бялата и черната мура. Бялата мура съпътства тъмнокафявите горски почви на гранитния субстрат, а черната мура съпровожда хумуснокарбонатните почви върху мраморната основа (И. Иванов, 1956).
Във фаунистично отношение Рило - Пиринската област като цяло е представена главно от средноевропейски животински видове, които до голяма степен имат алпийски характер. Тук по високите скалисти склонове и труднодостъпните канари обитават орли и диви кози, а в по - ниския горист пояс се срещат сърни, диви свине, елени, мечки и вълци. Представители на рядката птича фауна са глухарите, а екологията на високопланинските глациални езера и по - големите бързотечни и чисти реки представляват прекрасна обстановка за пъстървата. Освен това в основния пояс на Рило - Пиринската област се срещат и някои характерни представители на земноводните и влечугите (И. Иванов, 1956).
Проблемите за опазването на ландшафтите в Рило - Пиринската област и изискванията за увеличаване на потенциала на техните природни ресурси са свързани не само с необходимостта да бъдат своевременно рекултивирани нарушените площи при кариерните и миннодобивните обекти, но и да се разшири залесителната дейност и провеждането на противоерозионни мероприятия в ерозираните и застрашените от ерозията райони. От друга страна, разностранното хидроенергийно, пътно и курортно строителство следва да бъдат съобразени с опазване на естетичните качества и екологичното равновесие на ландшафтите.
Усвояването на горските ресурси и тяхното оптимизиране следва да бъдат предмет на комплексни физикогеографски оценки и прогнози за опазване равновесието на ландшафтите и увеличаване на техния природно - ресурсен и рекреативно - атракционен потенциал.
Защитените природни обекти в областта са представени от резерватите в Пирин - Баюви дупки, Ореляк и Славянка, а така също и народния парк Пирин. В тях се опазват вековни и високобонитетни иглолистни и букови гори и твърде разнообразен животински свят. В резервата Баюви дупки вегетират вековни гори от бяла и черна мура, а резерватът Славянка е истинска ботаническа градина с ендемитна и реликтна растителност.
_______________________
|
Физикогеографски преглед на Пирин