|
Ами дойде му реда да опиша 4 дневния поход на част от ТД Мързел из Пирин отпреди един месец. Нямах време по-рано да опиша прехода, но все пак се реших.
1 ден: 17.09.2003г. х.Вихрен-вр.Вихрен-вр.Бански суходол-Кончето-Кутелите-Казаните-х.Вихрен
В 7:30 бяхме вече на хижата и веднага атакувахме. Тъй като пътя е достатъчно познат на всички ще карам накратко. За почти 2 часа бяхме на Кабата където ни посрещна снега паднал предните 2 -3 дни. За половин час се качихме горе и снимахме перфектната гледка, като един от групата се върна защото трябваше да се прибере веднага. Трудничко ни беше слизането към премката, защото беше хлъзгаво за нашите маратонки. На ръба вече нямаше сняг, успешно се разминахме с мощна чешка група и бързо се озовахме на Суходола. Тук вече започнаха да се събират мъгли, което не беше прияъно за моя фотоапарат, но какво да се прави. На първия Кутел все пак имаше някаква видимост на север и изток, но след това до слизането ни на премката не видяхме нищо. Хапнахме на Големия Казан и отново засякохме чехите, които слизаха от Вихрен, където се събират пътеките.
2 ден: 18.09.2003 г. х.Вихрен-Бъндеришки ез.-Башлийски превал-вр.Възела-Типиците-Мозговишка порта-Тевно ез.
Раничко напуснахме хижата преследвани от чешката група, кочто ни настигна над Рибното Бъндеришко ез., но там се отдадоха на гледката и за това ги изчакахме на Жабешкото ез. където се разделихме - те към Тодорина, а ние към Башлийска порта. Подминахме Дългото Бъндеришко ез. и след около час и малко бяхме на портата и зе зарадвахме, защото голямото катерене за деня свърши. Отидохме до възела за да направим необходимите снимки във всички посоки и хукнахме по билото. Подсякохме първия безименен връх и след това се качихме на Малък Типиц. Тук единствената дама от 4 членната група имаше проблем с раницата и затова се наложи да помагаме с носенето в останалата част от прехода за деня. Последва качване на Голям Типиц, вр. Голямата Страна, вр. Превалски чукар и кратка почивка на Чаирска порта. Оттам преминахме клека и за 30-на мин. стигнахме Мозговишка порта. В лек тръс поуморени стигнахме на Тевно ез. и кротнахме доволни.
3 ден: вр.Момин(и) двор(и)-вр.Дженгал-Самодивски ез.-Попово ез.-хБезбог
Към 8:00 се запътихме към вр.Моми(и) двор(и), който качихме доста бързо поради липса на раници и се върхме в заслона(хижата) да закусим. След това поехме към Дженгала по споменатите вече във форума оранжеви точки. Получи се лека минавка, защото влачихме раниците до под върха, тъй като мислехме оттам направо да се смъкнем на Самодивски ез., но при хида на стръмните улеи при наличието на тежки раници желанието ни се изпари. Оставихме багажа при иглата преди върха и атакувахме. Накефихме се на гледката и айде надолу. Трябва да спомена, че времето до края на похода беше перфектно. Някой беше ял орехи на върха, а ние се задоволихме с ябълки. Върнахме се обратно по точките до Момин(и) двор(и) и от портата под върха се пуснахме към Самодивски ез. Между другото от Дженгала Кралевдворския циркус с въпросните езера е много готин. На езерата починахме стабилно и се любувахме на една група която по неведоми пътища през клека изкочи от странна посока и с неистови радостни крясъци подскачаше около едното езеро. Оттам по червените лентички идващи от Дясна Кралевдворска порта слязохме на Попово ез. и яваш яваш отклинкахме до х.Безбог. Там отбелязах най краткото къпане през живота си, тъй като нещо инсталацията се беше халосала и се наложи бързо да се изредим за по един сапун в т.нар. служебна баня. Все пак е нещо!
4 ден: х.Безбог-вр.Безбог-вр.Полежан-Ушиците-Стражите-х.Демяница
По пътеката тръгваща от старата хижа за незнам колко време вече забравих без проблем се качихме на вр. Безбог. Има едно място, където требва да се хване наляво за да не кривнете в друга посока. Позяпахме на всички страни, закусихме и какютахме към Полежан. На върха бяхме точно в 12:00. Направихме почивка, снимки и започнахме да пълзим към Ушиците. Естествено превзехме първото "ухо" (известно още като кота 2822 м.), подсякохме следващото и от там без да се зорим да качваме всяко изпречило ни се стражче стигнахме без приблеми до голямата поляна, която се пада долу горе по средата на гребена. Оттук нататък видяхме малко зор, защото има 2-3 ялови участъка, които не са за всеки страхуващ се от високо или с голяма раница. А бе внимавайте! Имаше едно място с грешна пирамида водеща до място което е по-подходящо за кози, отколкото за хора, която развалихме естествено за да не се утрепе някой. Към 15:00 ч. бяхме на превала между вр. Голяма Стража и вр. Каймакчал, който по предварителен план трябваше да качваме, но се отказахме, защото решихме да се прибораме още същия ден, а не да спим на х. Демяница. Спуснахме се по първия срешнат улей към Газейския циркус, където както си тичах по камъните и се радвах на близката полянка където щях да положа мощите си ме посрещна една бая ми ти пепелянка. Тя спря устрема ми и когато понечих да я снимам се оказа, че батерията ми е дала фира. Докато извадя резервната батерия и я мушна в апарата, тя се изниза по търлъци. От там надолу в дирене на връзка за GSM-мите на Таз и Момчил засякохме още една. Нейсе успяхме да открием човек, който се смили да дойде да ни прибере и без да се спираме на хижата галопоирахме надолу по пътя за Банско, като отделихме внимания само на вдп. Юленски скок. Тъкмо се стъмни и се мушнахме в колата на Вальо, който ни обясняваше, колко откачени сме дето сме тръгнали по горите чак докато стигнахме Неврокоп (Гоце Делчев дето се казва сега).
М т'ва е!!!
SPEEDY
|
4 дена тра ла ла ла из Пирин