|
В последните дни не съм ностроен за дълги словоизлияния и разкази. Настроението ми е доста под нулата и не можа да се поправи дори и от иначе приятното изкарване на двата почивни дни на палатки край с. Мийковци. Въпреки това ще се опитам да ви разкажа, без да бъда излишно саркастичен относнво някои моменти. Надявамсе, че ще ми се отдаде.
Да започна историята от самото начало. Идеята "да отидам някъде на палатки край някоя рекичка в Балкана" се роди още през пролетта. Но пустият му живот, като ни е заклещил отвсякъде.... Един прави ремонти, друг също, трети е много зает по служба... Времето се изниза и се бяхме отказали да предприемем каквото и да е. Въпреки това идеята си зрееше и миг преди да тупне като презряла круша на земята и да се размаже до вид, достоен само за консумация от прасетата, ни се отвори парашута и успяхме да се стиковаме седем човека в понеделника и вторника на същата седмица. Речено-сторено. Палатките в багажниците, заедно с всички съпътстващи атрибути - каса с бира, газови котлони и фенери, маси, столове, спални чували, шалтета, ракийца, мезета и други екстри. В петък вечер запалихме автомобилите и хванахме посоката към Еленския Балкан. Предварителните ни планове бяха за село Мийковци - никой от нас досега не беше предприемал подобен излет и само за там имахме някаква мъглява сигурност, че се намират подходящи условия. И не сгрешихме. Половин час преди мръкване си избрахме идеално местенце. Като изключим жалката гледка, предложена от пожълтялата трева и пресъхналата река, всичко друго беше така, както се полага. Удобна полянка за паркиране, удобна и за бивакуване, с изградена каминка за скара (по съвременно му БАРБЕКЮ) и скован навес от греди и дъски, с маса отдолу и две абсолютно спартански места за спане горе под покрива. Опитах първата вечер да спя там - за мен беше страшно неприятно изживяване и съжалявах после целия ден. Но затова малко по-късно. Идва ми на ум едно "лирично отклонение" - Алина ги направи модерни тия неща. Надявам се, че няма да ми се сърди за думата "модерни" в тоя контекст - просто е най-лесно да се изразя по този начин.
За какво иде реч. Някой, при това скоро, е хвърлил доста пари в този район. Не знам по каква програма и с каква цел, но е факт. Въпросите, които веднага си зададох, са два: Каква част от парите е отишла където трябва и Колко ефективно ще е влагането на тия пари. По пътя преди селото и нагоре от него, където ние се настанихме, имаше обособени 7-8 такива местенца - с кошчета, с оградки, със скари и дори с маси и столове от дърво. Дотук добре. Но колко още е можело да се направи, няма да разберем. Моята мнителност ми казва, че доста пари са се загубили по нечии джобове. И другият момент - как ще се поддържат тия неща и колко ще издържат? Времето ще покаже.
Да се върна на същината. Наместихме колите удобно, опънахме палатките, касата с бира си намери мястото в един вир (колкото и слабо да течеше реката, все пак имаше вода, достатъчна за нашата цел, пък дори и да се понакиснем на другия ден...), жените почнаха да правят салатата, мъжете се заехме с огъня и скарата... Абе като по учебник. Е, малко компанията ми не пиеше друго, освен бира, та се наложи сам да си правя компания с шишето ракия, ама това да ми е дерта... Важното е, че нещата си дойдоха на мястото. В общи линии вечерта мина стандартно, с газовия фенер над главите ни... Изключая постоянното желание на синът ми да се качва и слиза непрекъснато по навеса до мястото, пригодено за нощувка, ама то си е част от играта. Много хора можеше да дежурим покрай него, така че в общи линии се редувахме...
И тук идва времето на моето изтезание. Всички си легнаха по палатките, а моя милост нали е по нестандартните идеи, си легна под навеса. По точно казано - на тавана на навеса. Ами какво да ви разправям - че студът не беше проблем, ясно - чувалът си вършеше работата. Но това, че едното ми рамо опираше в гредата от едната страна, а другото - в другата, не ми създаваше никакъв комфорт. А основното нодсещо дърво на покрива бе толкова ниско, че всеки опит за обръщане бе съпроводен с безкрайни и сложни маневри. Е, ако ви кажа, че цяла нощ не мигнах, сигурно ще ми повярвате. А не посмях да се преместя в палатката, защото се стахувах да не разруша покоя в лагера. Моят син не обича много-много да го разбутват нощем. Навън беше паднала порядъчно количество роса и нямах желание сутринта да си изцеждам чувала. Както и да е - преживях нощта....
И дойде ден втори - събота. Оказа се, че в Търново температурата през този ден била над 41 градуса. Това ако не е шестица от тотото.... Не, че при нас беше много хладно, но мисля, че 35 градуса температурата не е минавала. Пък и реката беше до нас. Като стане жега на някого - хоп, във вира. И така мина денят - в тихи игри, както се казва. Карти, обяд, събиране на дърва за огън, карти - стана пет часа. Айде огъня наново, айде пък скарата... абе идилия.
По интересно беше за мен друго - явно районът е придобил подобаваща известност, защото потокът от коли цяла сутрин не спря. И явно всички се целеха в нашето масто - а то наистина се оказа най-атрактивно. Така се получи, че в събота и неделя нямаше свободно място край реката. Посещаемост голяма.
Върхът беше, когато към обяд в цялото си великолепие на кон и придружен от една каракачанка се появи един пич. Ама като изрисуван в рекламна брошура - целият с кожени дрехи, с бяла риза, гъзарски ботуши... какво да ви разправям. Нашите жени се зазяпаха, сякаш не са виждали мъж. Оказа се кметът на Мийковци. И какво ни сервира - събирали такса по 50 ст на нощ на палатка. Символично и нищо лошо - построеното трябва да се поддържа. За седем човека това правеше четири лева - нищо работа. НО! Идва голямото НО! (Пък и бях на петата бира) На моят коментар, че няма нищо лошо в това, но не е зле да сложат по една табела на всяко масто за бивакуване, както и на центъра на селото, за да са информирани хората, той смънка, че решението било взето скоро, още не се били организрали и т.н. Дори обеща, че ще дойде следобед с кочана с фактурите и ще ни издаде документ. Е, не дойде. Така си и заминаха четирите лева. Не че ни сбъркаха, но откъде да знам аз, че ще отидат за пъддръжка на изграденото, а не в неговия джоб? Вярно, може да е сериозен човекът и наистина да влага парите по предназначение. Ама аз как да съм сигурен??? В общи линии ме ядоса. Не, че ми развали фатално настроението де....
И това е. Втората нощ си спах в палатката. И се наспах. На сутринта - събиране на багажа, обиране на боклука (наш и чужд) и по колите. В 12.00 отпътувахме. Общо взето една пиятна почивка. Добър начин за разпускане и безкрайно евтин. Зарекли сме се да зачестим с тия посещения на района. Макар че кой знае... Често си оставаме само със заканите.
Това е от мен. Май доста се поувлякох - нямах такова намерение. Пък май и скучничко стана - без емоции, без приключения, без натоварвания... Ами така е: АВТОПЛАНИНАРИЗЪМ - тоя термин взе да ми става все по-любим. Можеше поне до "Чумерна" да се качим в събота, ама мързел.... Как беше: "...и първо беше сланината!"
Това е! Поздрави от нашия край и ако имате път насам - отскочете до Еленския Балкан - има си добрите страни.
Не псувай огледалото, ако мутрата ти е крива!
|
Село Мийковци, Еленски Балкан
