Привет Ясене,
Първо за багажа - като тръгвах от нас в София си претеглих раницата - 18 кг., но с храна само за малко повече от ден и без да съм напълнил шишето от литър и половина. Замислих се какво да оставя, защото колкото е по-лека раницата толкова са по-добри шансовете за успех. Знам, че трябва да не е повече от 20 кг. и това при условие, че се прави за 18-25 дена. Нямаше нищо излишно дори напротив не носих нито шалте, нито спален чувал нито палатка. Единственото, което ми беше в повече като килограми до х. Узана бяха един уокмен и торба с касетки както и 10 алкални батерийки от волт и половина, не съм свикнал досега да вървя и да слушам музика, така че не съм ги използвал кой знае колко и ги оставих там на Нейков . На гара Лакатник си взех изпратения 2 дена преди това колет - около 6-7 кг., който ми стигна до х. Янтра. В гара Лакатник и село Лакатник посетих магазинчета и се подкрепих с вафли и безалкохолни. На х. Тръстеная ме почерпи новия хижар с буца домашно овче сирене. Между другото като стана въпрос за там, водата не е годна за пиене, но храна се предлага - леща, боб, шкембе, бира, безалкохолни, а при заявки може и овче мляко, сирене, скара и др. Хижар Юли - 0889835967 - свестен и трудолюбив човек, с много и интересни хобита като дърворезба изработка на хладни оръжия, различни кожени изделия и др. На Мургаш бяха готвили и срещу левче изядах голяма препълнена паница гореща боб чорба. На Планински извори живееят на смени по двойки 4-ма пастири от с. Антон, които пасат конете и говедата на селото. С единия от първата двойка не се спогодихме, но като дойде смяната - баща и син - излезнаха много свестни хора, нагостиха ме с боб, овче сирене и малко домати, а аз им дадох малко бадеми. Стигайки в 22,10 вечерта в Ехо, (прочел си статията и ти е направило впечатление, дето съм стоял 10 часа блокиран на Планински извори и затова в 16,20, когато се поразчисти мъглата тръгнах да понаваксам изоставането от графика), сварих новия хижар, няколко майстори и Николай (бившия, а понастоящем хижар на Васильов), който беше дошъл за няколко дена да помага при строежа на параклиса. Приятна среща, запознаха ме с новия домакин, стори ми се свестен, но се разсеях в разговора и му забравих името. Нагостиха ме се супа от полуфабрикатите, която ми се стори ужасно вкусна и в 22,40 тръгнах на челник към Козя стена където, пристигайки в 24,30 сварих хижата празна, но отключена и една от стаите отворена и приготвена за нощувка - истински хижар си е Сашо. За Дерменка може би всички вече знаят - хижар Марко - (бившия на Добрила), хижата се ремонтира - алуминиеви дограми, окачени тавани, теракот и много други лукс изпълнения нехарактерни за хижа, та макар и взета под аренда. Предлагат се голям асортимент безалкохолни и бира кутии от хладилна витрина и обещават да започна да предоставят и храна. Твърдят, че цените ще си останат без голяма промяна. Тук пих безалкохолно, на Добрила пак, а на Ботев чай. На Янтра се предлага ядене и консумирах два таратора с малко хляб и кола, а на Узана, вече си получих доставката от Мирослав и Николай Нейкови - чисти дрехи, храна, и някои записки, които предварително си бях извадил и ксерокопирал от един пътеводител за Източна Стара планина. Поисках и спален чувал, но екипировката на Нейков беше останала в Свищов, а пък и той си мислил, че аз съм си взел моя Освободих се от всичко ненужно включително и картите, от маршрута, които вече ги бях минал, видяхме се два часа и продължих за Шипка - подхапнах стабилно с гъбена чорба, кола, 2 айряна, биволско мляко, катък и препечени филийки и отидах да нощувам в Бузлуджа. Следващия пункт, където ползвах храна извън тази дето си я носех беше Хаимблаз. Проходът си е в ремонт, но заведението си функционира. На Вратник също изядах няколко вафли с безалкохолно. Там се предлагат и кебапчета, но аз от 6 г. вече не ям друго месо освен риба. Следащия пункт ми беше Котел, после пък се отбих и до няколко от селцата преди Дъскотна, разположени на не повече от 300 м. под билото, което се следва. На гара Дъскотна ме очакваше 4 кг. колет пуснат от Свищов, а пък и маршрутът след това се движи през селца, които са прилично снабдени и всичко се продава на изключително ниски цени. Все пак да обобщя: Това, което беше организирано е колетите на гарите Лакатник и Дъскотна, както и основната свръзка над Габрово. Останалото беше закърпване на дупките и импровизация. Някои от възможностите бяха отчетени, а за други нямаше информация. На Кръстец бях информиран от Спас, който чул от някой, че колетната служба е затворена, същото показа и проверката ми на Централна гара.

За вестника са обещали от редакцията да ми запазят няколко безплатни броя, които ще отидат за спонсорите, но ще се опитам да има и няколко допълнителни за Нейков, Светла, мен и т.н. , така че в краен случай поне за ксерокопие от него няма да е никакъв проблем да ти осигуря. Затруднение, е че не съм в Свищов и няма скоро да отида, а пък хората, на които мога да разчитам се очертава също да са извън града, но ще се опитам да организирам нещата.
По отношение на хижите не искам да се заяждам с никой, просто съм казал какво мисля, но ако ти отидеш с вестник в ръка и им го набиеш пред очите ще се получи точно обратното на моето желание, а пък аз смятам някой ден пак да минавам от там В интерес на истината, обърни внимание, че за участъка от Кръстец до Грамадлива, не съм казал нищо, което значи, че не е имало проблем. В същност това, което си мислех повреме на този път касееше главно особеностите на релефа. Чудех се щом поляните започват още от тук какво ли ще бъде по-нататък и до такава степен се бях отегчил, че дори смятах да предложа на всеки, правещ Ком-Емине като прекоси, гара Кръстец да му се връчва по една мотика, за да може в почивките да си копа по хълмистите полета, от където минава пътя. От гарата до Грамадлива са почистени и двете пътеки: тази през дола, покрай дерето и тази с билната маркировка, от където минава моя маршрут. От Бузлуджа до Предела са окачени и бели сигнални връзки по клоните на някои дървета и доста подпомагат ориентацията на възловите моменти. Заслуга за това имат стопаните на х. Химик, защото си бяха провели малко преди да мина, традиционния за тях от няколко години нощен поход Предела-Шипка, а пък хижаря на Химик каза, че е участвал при чистенето на пътеките. Това, което ме възмути е след Предела, защо е толкова занемарено и се съмнявам да успеят да го почистят до похода на БТС, който, по моя информация, трябва да стартира на 27-ми, но дано поне да направят опит, има крайно наложителна нужда от подобни инициативи. Освен мен похода го прави и софийска група от 12 човека. Имах информация за тях, бяха тръгнали 4 дена по-рано и доктора им - Славян го познавахме, защото ни беше лекар на експедицията до Монблан миналата година, задминах ги на Мазалат и се надявам да си изпълнят благополучно графика, според който днес или утре трябва вече да финишират. Имах удоволствието в участък Върбишки - Ришки проход да се движа по съвсем пресна още миришеща на боя маркировка и на едно място беше дори написано 50 г. Ком-Емине, може би това е част от инициативата за маркиране, която ти спомена, а пък тръните и къпините по пътеката бяха показно изсечени, което ясно показва, че при желание може да се върши работа.
Не знам дали си чул, но от 16-20 юли би трябвало да е проведено планинско рали Ком-Емине с джипки за висока проходимост по черните пътища в Балкана. Срещнах рекламни плакати на доста места по пътя, но няма никаква информация какво е станало.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Редактирано от Yogi на 22.07.03 17:41.