От Варна тръгнахме пет човека с кола в 6 сутринта. В 12,30 стъпихме на пътеката от Габарево към Соколна. От там Танас тепе, по Дългата рътлина надолу и... от реката нагоре. Към 21,30 на фенери пристигнахме в Мазалат. Групата се беше оттеглила за сън. Видяхме Рада, поговорихме със Станой.
На другия ден недоспали криво-ляво стигнахме Ботев. (Венци вървеше с основната група) Не ми се почиваше дълго и поех надолу. Още на първите колове ме забрули студен дъжд и вятър. Към средата на спускането падна мъгла. Движех се от кол до кол, но там е достатъчно добре изровено за да не се загуби човек. На заслона се събрахме и зачакахме какво ще реши мъглата. Дъжда ту намаляваше, ту засилваше. Загубихме още половин час в умуване.
Много се колебахме, но накрая поехме към х.Левски. При зимната маркировка за Карлово времето се поизясни, но решихме да не се връщаме на билото.
А Венци с основната група попаднал в подобна ситуация на колебаене дали да се слезе на х.Левски или да се продължи до х.Добрила. При очевидния факт, че няма да се стигне до края предпочел да слезе на х.Левски, където го намерихме излегнат блаженно в леглото. На другия ден слязохме в Карлово, където в 13 ч. срещнахме за наша голяма радост останалите от групата. Хванахме пътническия влак за Габарево в 13,27, колата, Варна.
Като равносметка ни остана един здрав двудневен преход и изводите, които си направихме за евентуален друг път.