|
а само я оставихме да ферментира ....... И ето какво излезе:
В четвъртък, в много ранния следобед, се озовахме на хижа Мазалат аз, Рада и Андон (Goofy). И зачакахме ........
Към 18:00 часа пристигна Станой и още един младеж. Александър от София. Писал ми КОМЕНТАР във вторник с някои въпроси, но ние вече сме били на път и той решил без да чака отговор да поема. И съдбата го срещнала със Станой в с. Скобелево и оттам двамата - по долината на р. Габровница та при нас.
Хапнахме, хижарката ни беше приготвила вкусна картофена супа, ние си направихме салатка, кой каквото има и .... 21:30 часа взе да минава, от варненци ни вест, ни дявол. Аз имах усещането, че ще дойдат, не се съмнявах в тяхните възможности като туристи, пък и съня здраво ме налегна и затова се оттеглих на горния етаж. Но по едно време, в просъница, дочух радостно раздвижване - бяха дошли! 5 човека! Браво на тях.
На сутринта се събрахме на закуска към 05:15 ч. и започнахме да се запознаваме. И-нета си е хубава работа, ама на живо си е друго. Снимки преди тръгване, поглед към часовника и в радостни коментари закрачихме по лятната пътека. Часът беше 06:10, а - 10. Хубаво число, начало на нещо ново. По-нататък се движихме така:
Премката на вр. Росоватец – 07:50 ч.
Х. Тъжа – 09:30 ч. Последва 10-15 мин. почивка и 7 човека продължихме нагоре. Радостин, сина му и Алфред бяха поизостанали и до края на похода така и не се видяхме с тях. Ваня (hanake) тръгна с нас, но поизостана и също изгубихме дори визуална връзка с нея.
Вр. Юрушка грамада – 11:00 ч.
Вр. Ботев – 12:40 ч. Тук пристигнахме 5 човека (Рада, Станой, аз, Андон и Александър), починахме хубаво около 1 час, хапнахме, пихме чай и малко преди да тръгнем пристигна и Венци от Варна. И той беше загубил контакт с останалите, а облъците се сгъстяваха, дежурния синоптик ни каза, че се очакват превалявания в следобедните часове и ние решихме да продължаваме без да губим време. Оставихме послание за останалите от групата и тръгнахме към заслон Ботев, а оттам решихме да сечем по лятната пътека за х. Васил Левски. Горе облъците бяха черни, вятъра коварно беше поутихнал, беше топло и само се молехме да успеем да се доберем до х. Добрила преди дъжда. Но не успяхме. Малко преди разклона х. Левски - х. Рай - вр. Ботев - Равнец (15:20 часа) силен дъжд ни направи на мокри кокошки. Венци се оказа най-съобразителен и успя да се вмъкне в дъждоустойчивите одежди, останалите, кой повече, кой по-малко, бяхме добре "освежени". Кратко разменяне на погледи и решихме да слизаме на х. Васил Левски. Но по пътя дъжда спря и стигайки на коловата маркировка над хижата стана ясно, че оттук нататък само можем да станем по-сухи, дъжда като че ли обещаваше да е това за днес. Венци реши все пак да си слезе на Левски и да мъчи да се свързва с останалите от неговата група. Те все пак бяха дошли заедно с кола до Гъбарево, там му бяха другите обувки, риска от нови валежи не трябваше да се пренебрегва и .... останахме 5. Тръгнахме по хоризонтал да търсим пътеката от х. Левски за х. Добрила. Намерихме я, а на хижата бяхме в 19:45. Уж щяхме да починем малко за да се опитаме да стигнем по светло на Дерменка, ама по-малко от 40 мин. не можахме. Хижаря беше приготвил една голяма тенджера с чай, наобиколиха ни хора и почнаха разговори, хайде малко и да хапнем и на х. Дерменкая влезнахме чак в 22:25 часа. Тук вече по план си бяхме намислили едночасова почивка. Де факто тя стана 1,10 часа, догледахме Шоуто на Слави, чухме вица и тръгнахме.
Мъгла беше натиснала района, ту се разсее, ту се сгъсти. Когато преди няколко дни бяхме минали по трасето с Рада, бяхме оставили марки, които да ни помогнат да забележим мястото, където подсичащата пътека преди заслон Орлово гнездо се отделя от пътя. Бяхме сложили на два съседни кола сигнално оранжеви ленти. Виждайки едната лента да се досетим да тръгнем на ляво и да търсим другия кол. Да, първия го видяхме, но втория кол така и не можахме да видим в мъглата. След кратко въртене в търсене на кола и пътеката решихме да продължаваме по пътя, докато и него не сме изгубили в мъглата. Продължихме и след известно време дъжда ни напомни за себе си. Отначало бавно, но след това по-осезателно взе да прикапва. В заслона ни беше спасението. Да, ама не. В него се бяха настанили цигани-боровинкаджии и перспективата не беше розова. Докато се чудехме какво да правим прикапването спря, за миг мъглата се разсея и видяхме небе от звезди. Това ни даде кураж и продължихме към Беклемето. Там бях оставил колата с продукти за подкрепа и все пак беше някаква възможност за подслон. Закрачихме бързо, времето утихна, от мъглата нямаше и следа, а ние се улисахме в разговори по циганите и хич и не поглеждахме за звездите. И по едно време като почна - едвам смогнах да изкарам якето с качулката. Дъжд, а напред, на запад, светкавици....
На паркинга на паметника на прохода Беклемето бяхме в 02:00 часа. Точно по разписание. До тук бяха изминали 20 часа в ходене и почивки, а те бяха около 3 часа общо. Бяхме мокри, дъжда и светкавиците бяха свършили своето и ... решихме да прекратим похода. Догодина повече, ако е рекъл Господ. Иначе се чувствахме свежари, наистина е освежаващо след един дъжд .......
А след това - качихме се на Форда, нощувахме на хотелския комплекс по-долу, а в събота сутрин тръгнахме към Пловдив. Промяна във времето нямаше - ту спираше, ту почваше да вали. А в Пловдив - жега!
Това е накратко, Рада и Ваня (hanake) са на ход за техните разкази. За следващото подобно мероприятие (догодина) съм замислил нещо по-хубаво. Но, като му дойде времето .......
И накрая - много сме благодарни на хората от х. Мазалат, Добрила и Дерменкая. Истински хижари! Малкото което получихме от тях ни подкрепи и ни даде сили да продължим! Благодарим ви!
Редактирано от Cтaниcлaв на 20.07.03 19:04.
|
Не сме я забравили, [re: Яceн_]
