Много ходене, много видяно, една камара впечатления.
Аз лично съм предоволен.
Тепърва ще ги опиша в пътепис, малко свободно време да остане.

Ето малко инфо:

Тръгнахме в четвъртък на 26-ти трима - Lexa/Альоша/, VIM/Веско/ и моя милост.
Успяхме да намерим двете крепости. Невероятни са.
Паунов камък - кацнала на скален пилон, на който успяхме да се покатерим, поради удобните хватки и да се изкефим на гледката към ждрелото на Тъжа.
Намерихме и парчета керамика в иманярския изкоп.
Вечерта към 20.30 стигнахме Русалка. Заключена.
Хижаря се появи половин час след нас.
Свестен човек изглежда. С жена си са спретнали хижата.
Личи си когато и женска ръка пипа.
Стаите по 2,3,4 легла. Нощувка - 5 лева.
Баня сега строят. Тел. 088 866724 - Стефан; 089 360965 - Наталия.

На другия ден поехме нагоре към вр. Мазалат. Пътеката тук там я понамерихме. Не личи вече много, но и без нея става.
По долинката на Светишка вада право нагоре. Скали, треви, цветни килими, красоти.
Поглезихме се - катерене по скали, топване във вирчета на реката.
Изобщо тримата идеално си паснахме като компания и въобще не се налагаше да умуваме какво да правим. Нещата се развиваха от само себе си.
Обядвайки в дивата пустош под билото и глигани зърнахме. Осем огромни ходещи пържоли кротко хрупаха на около 500-600 метра от нас. Поразгледахме ги с бинокли.
Към 18.30 ч. се качихме на върха.
После надолу по ръба, бягайки от сянката посока огряното от слънцето.
Чак към 22.30, вече по тъмно с челници стигнахме до хижата.
Петъчната група ни чакаше.
Хижата личи, че не е много добре поддържана.
А преди години беше приказка.
Антон /хижаря/ - 087 435467

Третия ден - цялата група /вече 18 души/ по замисления предварително маршрут през Синанишка мандра и върховете Курткая и Демиркапия. И там диви, непознати красоти.
Още предиобед на скалния ръб над Соколна кацнал на една скала размахва пръст позната физиономия. Павката. Знаем се от последните клубни срещи. Повече чете във форума, почти не пише, но дано вече пропише. Има какво да разказва.
Оказа се, че още в четвъртък вечер той ни издирвал в х. Русалка и х. Триглав и по някаква случайност сме се разминали. Сега слизаше от х. Мазалат към Соколна. Но в крайна сметка ... /приказката за краставите магарета всеки я знае/. Помисли, помисли ... пък пое с нас обратно нагоре.
Загубихме час и нещо край мандрата да дирим пещера. Така и не я найдохме.
Затова пък под Демиркапия интересни карстови образувания - правилна триъгълна арка с ниши под нея /всичко фотодокументирано/.
Оттук никой от нас не беше минавал и започна да става интересно и емоционално.
Пътеката посока надолу към с. Скобелево ту я намерим, ту я изгубим. С доста внимание хванахме отклонението вдясно посока водопада в Кюйдере. Усъмних се, че много прилично изглежда тая пътека в началото, но... Походихме, разчиствахме коприви и тръни по 1.2 метра и стигнахме до чешма. Оттам насетне - край. Всичко обрасло. С доста провиране проследих продължението на трасето на пътеката, но вместо да слиза надолу тя все катери нагоре и нагоре. Стана ясно че няма да я бъде. Явно само животни идвали на водопой на чешмата.
Решихме да слизаме по едно дере надолу, заобикаляйки разни скалички.
150-200 метра надолу попадаме на друга пътека. И то с маркировка.
Втрещих се. Знам, че пътеката е само една и трябва да се внимава щото не е маркирана, а се появява втора и то маркирана /макар и стара/. И пресни стъпки от маратонки личат.
Тръгнахме по нея, но и тя започна да катери.
Обратно назад и пак по дерето надолу. Теренът - все по-зле.
Звъннахме на хижаря за повече информация. И той не знае точно пътеката, но явно се стресна да не се претрепем, щото каза че идва с още двама души
на другия край на дерето. Времето си тече. Лека паника започна да обхваща част от дамите. Аз си знам, че нещата ще се наредят, но не знам как точно.
Появяват се трима души отсреща, махаме, гледаме се с бинокли, прозвъняваме се, дават акъл къде да търсим пътеката.
По едно време им хрумна, че е по-добре да ги изчакаме и да не мърдаме
от полянката на която бяхме застанали.
Да ама това означаваше час - час и нещо. Демек стъмняване. А ходенето по стръмната пътека от Кюйдере към Соколна хич не си го представях в тъмното. Затърсихме отново пътеката, намерихме я в горния край на тази полянка - оказа се същата с маркировката, на която попаднахме преди това.
Обадихме се че тръгваме по нея и няма да чакаме и след 30-40 мин. се озовахме долу до водопада. Там - групичка от Казанлък. Навес, огън, купон.
На някои им се оставаше, но друга част стреснати от спускащия се мрак задрапаха трескаво нагоре. Брей не можем да ги озаптим.
Паниката - лошо нещо.
Вече стъмняваше когато преодоляхме стръмнините през гората и
излезнахме на открити полянки на рида отгоре. Гледаме отсреща. Фиксираме полянката, където сме били. По - надолу почват отвеси почти до реката. Преминаването изглежда невъзможно, но човек къде ли не се вре, та и пътеки има.
Вече на челници пак по тъмно стигаме Соколна.
Там още + 6 души - Зори и Иван огън напалили, шишчета вкусни пекат.
Станислав, Рада, Goofy/естествено с колелото/ и Слави биричка кротко пият.
Така станахме общо 25 души. Почерпка, подаръци, както си му е редът.
Много интересни подаръци получих, за което благодаря.
За съжаление килото и половина концентрат гюловица едва успяхме да го преполовим. Някои не близват алкохол. А аз се чудех дали ще стигне.
Към 1 ч. вече всички се бяха изнесли уморени към стаите.
Предадох остатъка на съседната маса местни бабаити от с.Габарево.
По принцип се славят като най-големите пиячи в цялото Казанлъшко поле и се убедих в това - имам чувството, че само с поглед врътнаха шишето.

Тримата останали - с Павел и Альоша продължихме купона долу в гората
край огъня. Пекохме и хапвахме де що имаше и към 3 ч. кротко заспахме
с по шалте и одеалце. Приятно е да се спи на открито. Замислих се колко малко му трябва на човек да се чувства щастлив. Въпроса е до можем да го ценим.

В неделя на групички по различно време - изнасяне надолу. Goofy към Кадемлия. Слави с него до Мазалат и на слизане ни настигна.
Долу в полето хапнахме череши - така си стоят необрани. Друга част от групата край реката раци ловили и пекли.
От Павел Баня влакът в 17.47 за София.
От някое купе отзад Аспарух изникна и пътят мина много бързо.

Нещо се отнесох, пътеписа наполовина стана :))

В крайна сметка още няколко набелязани маршрута за в бъдеще /хванаха ни окото/ - Тъженското ждрело, ждрелото на Соколна, минаване под скалния венец южно под вр. Мазалат, Търниченското пръскало и нагоре по овчарската пътека до седл. Киминчето и т.н. и т.н.