Здравейте,

Радвам се, че и планинари от по-стари генерации вземат отношение и през погледа на собственият си опит и мъдрост ни дават добри съвети. И добронамерени. Благодаря ви.

В разговор с Рада мисля, споделих, че природата е мъдра. Тя е и в нас. Всеки има усет и чувство за самосъхранение. Аз съм привърженик на по-суровите неща. Някак си не приемам, но уважавам, прекаленото администриране на подобен род прояви. Навяват ми спомени за масовките от соцвремената и си спомням настоятелните гласове на БТС-водачите - "Следва изкачване - събличай се! ....... Следва слизане - обличай се!". Така че, някак си не се виждам в ролята на такъв администратор и в нашия поход. Всеки познава собствените си възможности и има оценъчна система за външните фактори и ролята им върху тях. Прекалената намеса и обгрижване не са ми присъщи. Иначе, моето вътрешно чувство е, че ще успеят не единиците, а групата, въпреки че бих се възхитил дълбоко на човек, преминал сам разстоянието. И затова се надявам, повечето участници да се движим максимално компактно и в темпо, присъщо на групата. Но не мога да спра с никакви средства, най-малкото административни, някой, който е решил да се откъсне напред, защото темпото на групата не му харесва. Или заради нещо друго. Още повече, че за разлика от Вас, аз не споделям разбирането, че разстоянието трябва да се измине точно за 24 часа. Мисля си, че контролата тук е "не-повече от 24 часа". А по отношение на разстоянието - "не по-малко от 100 км".

Иначе в постинга ви намирам много рационални моменти. За спасител, планински застраховки, ПСС и други. Тук разбиранията ни напълно се покриват.

С радост бих споделил и още мнения с вас, но даже и да не се включите в мероприятието, бих искал да ви поканя или на старта или на финала му. Или другаде някъде по маршрута за подкрепа.

Удоволствието от контакта ми с вас бе изцяло мое.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите