Драги Станислав и Рада,
От сайта ви се запознах с предложението за поход 100 км. за 24 часа. Искам да взема отношение по него, още по-вече че съм съпричастен към подобен род начинания. Но първо две думи за мене: казвам се Марин Абанос, планински водач съм от 43 години, инструктор съм по ски туризъм, бил съм състезател по ориентиране и алпинист, познавам добре Стара планина и тази част от билото й. Водил съм десетки походи и екскурзионни летувания – планината за мен е втори дом. От 20 години живея със семейството си във Варна. Тази година за 19 последователен път бях участник в похода “100 км. за 24 часа организиран от нашето дружество “Вл. Варненчик””, а от 5 години съм и негов водач. От опита който имам ще се опитам да систематизирам идеологията, принципите и проблемите на това екстремно мероприятие, поне така както сме го възприели ние във Варна:
1. Това е поход , вярно екстремен, но поход по своята форма, а не състезание. В него няма класиране , а успешно завършилите го, се оценяват по достойнство. И тъй като се казва “100 км. за 24 часа”, разстоянието се изминава за 24 часа , а не за 18 или който за колкото иска. Средната скорост на движение при нас е 5,5 км. в час, останалото време до 24 часа е разпределено в почивки, вечеря, обяд и закуска. Участниците се движат по график между отделните пунктове, в група, между водача и спасителя. При поява на проблем с някой от участниците, той остава на предварително уговорени места с транспортна връзка до града, а останалите продължават по графика.
2. Целта на този поход е всеки сам да провери физическата и психическа си издръжливост, като не се пречи, а се подпомага здравословното му състояние. По време на тези 24 часа участниците се изправят единствено срещу себе си и нежеланието на организма им да приеме и издържи на това голямо натоварване. Появата на пришки или обаждането на стари травми допълнително усложнява предвижването. За по лесна адаптация организаторите провеждат за желаещите три предварителни неделни дневни тренировъчни похода с дължина 20, 25 и 35 км.
3. Всеки участва на свой риск и отговорност. Независимо от това, организаторите, водача и спасителя създават такава организация, която да осигури здравето и безопасността на всички участници. Тя се изразява в наличие на поддържаща група с един или два транспорта, превоз на част от багажа на участниците, подкрепителни пунктове, подготовка и раздаване храна и ободрителни напитки на всеки участник, оказване на медицинска помощ на нуждаещите се /осигурен е квалифициран лекар в поддържащата група/.

Няма да навлизам в детайли на проблемите, които съпътстват нашите походи и то проведени на ниска надморска височина, а не над 2000 метра. Ще се опитам на база гореизложеното и доброто познаване на предлагания от вас маршрут да изразя следното становище:
1. Идеята за такъв поход по билото на Стара планина е похвална. За да бъде тя продължена и в следните години, не бива да се допуска фал. За целта следва да се спазят няколко основни правила:
1.1.Участниците задължително да са сключили предварително високопланински застраховки, да се движат в група с няколко водача добре познаващи особеностите на маршрута, които при разкъсване да могат да доведат откъсналите се до следващия контролен пункт. Съобразно броя на участниците да има спасител или спасителна група.
1.2. Да се изготви часови график за движение с равномерно темпо /не-по-голямо в равните участъци от 5,5 км/час/.Той да се съгласува с ПКСС и да бъде съобразен с техните указания.
1.3. Да се разпрати този график по хижите, които да имат подготвени тонизиращи напитки, като чай и кафе.
2. Хубаво би било мястото на старта да бъде близо до пътна артерия, за да не се изтощават участниците още преди тръгване при придвижването до него. Бих предложил това да бъде не х. Мазалат, а х. Узана или х. Янтра.
3. Да бъдат разработени варианти от опорните пунктове по маршрута /хижите/ за прибиране на отказалите се и начините за предвижване до транспортни възли.Да им се окаже помощ от участниците, а не от ПКСС.
4. Участниците да са минавали този маршрут, да бъдат с компаси, карти на маршрута и личен превързочен пакет. При мъгла да се изчака раздигането й или да се прекрати похода. Същото се отнася особено при влошаване на времето /буря, суграшица, силен вятър/. В такова време ако се реши да се върви напред, по уместно би било да се продължи по ниското. В района на вр.Купена това би могло да стане от юг, през х. Левски и х. Добрила. Да не се ползва пътеката северно от Костенурката и Купена, тъй като е изоставена и почти непроходима.
5. По отношение на тръгването препоръчвам това да бъде в късния след обяд, с разчет на зазоряване групата да бъде между Жълтец и Костенурката.
6. Да се има предвид, че прожекторите заредени с дебели пълнители трудно изкарват непрекъснато светене цяла нощ, ако тя не е лунна. Чорапите следва да се сменят няколко пъти по време на похода, за да се избегнат пришки. Хубаво е на възглавничките на ходилата и петите да се залепи широк лейкопласт. Помага при протриване и поява на пришки.

Спирам до тук, за да не бъда много обстоятелствен. Ако някой от участниците в този форум биха желали, ще споделя знанията и опита си.
Горещо се надявам всички които прочетат горното, да се вслушат в съветите и препоръките ми, за да я има тази хубава идея.
Абанос