ЗА Дженгала
-----------------

Съжалявам за рязката ми реакция.Наистина като четох твоето пручване не бях
видял още промяната в програмата - т.е. че маршрута е съкратен до х. Ехо.

За мен също би било приключение, но просто физическото ми състояние е такова, че не мога да издържа такъв преход.Нощта с право трябва да те притеснява главно заради 3 неща:

1. Няма да има луна.

2. Маркировката по билото е сравнително добра, но в безлунна нощ не можеш да видиш от единия жалон до другия.На местата, където билото се разлива това ще е голям проблем.Като имаш пред вид, че ще бързаш лесно е да се забуташ някъде настрани, после трябва да се връщаш.Още по-лесно е да се пребиеш някъде по тесните места на билото/ например на Големия Купен - ако не се преминава по светло там си е много опасно/.Ако много внимаваш пък, губиш време.

3.Нощната обстановка ще се усложни и от факта, че хората вече ще са уморени от ходенето през горещия ден, а след полунощ вече ще почне да заспива и мозъкът.Ето защо е хубаво стартът да е в късния следобед 17 - 18 ч., както беше писал FANTONY.

Ето защо е хубаво да има и водач, ако ли пък не всеки трябва да е минавал по целия маршрут по светло.Както и да е явно целта е да има романтика и авантюра.

Аз имам известен опит с ходенето нощем.Тръгвал съм късно през деня и съм стигал хижите до 2-3 часа след мръкнало.Определено е трудно.Особено през зимата.Слизал съм и от Ботев към Калофер като по средата на прехода вече е мръквало, а ние сме били по пътека без маркировка.Най-трудно беше ноември миналата година - загубихме се в сърцето на Сливенския Балкан при преход от Жеравна - с. Нейково за Сливен, заради стара неподдържана маркировка.
Слава богу беше пълнолуние, въпреки че в гъстите букови гори над Карандила това няма особено значение.В крайна сметка с компаса и картата се оправихме и слязохме в Сливен 01.00 ч. през нощта.Но ходихме един час по тъмно без маркировка, а след това 6 часа по маркирани пътеки, 4 от тях в гъста гора, а 2 по стръмната Хайдушката пътека между Сините скали надолу.Вярно е, че имаше тръпка, но не беше лесно.Аз щях да се пребия на 2 пъти.А все пак там е само 1000 м надм. вис.Представи си го умножено по две.

Що се отнася до думата самоубийци, която съм ползувал, тя се отнася до хора, които без да преценят своите способности се включват в подобни изпитания.Такива винаги има.Само, че ако в добавка човека няма и познания по ориентиране, как ще се оправи ако го оставиш на 1800 - 2000 м надм. вис.
изтощен през нощта.Ами, че той най-малкото до сутринта ще е премръзнал. Ако рече да тръгне нанякъде да слиза по тъмно, за да се подслони от ветровете по билото, ако не се пребие ще се загуби най-малкото.После иди го търси. Ето защо трябва да има предварителен подбор. Един такъв да има ти стига да ти отрови удоволствието.

Моят личен съвет е ако можеш да се освободиш иди на прехода.Определено ще е интересно.Но не се мъчи на всяка цена да минеш маршрута за 24 ч.Аз мисля, че това е невъзможно за човек, който не го е минавал поне веднъж целия по светло.Ако можеш да се движиш с основната група, където предполага се ще има някой, който добре познава пътя - хубаво, карай с тяхното темпо, ако не - давай го по-спокойно.Догодина може да опиташ пак.

На добър час!