За земетресението си прав, но къде остана лошото време? В пещерите няма такова, нали? Като влизаш знаеш - толкова и толкова градуса, такава и такава влажност и това е. А в планината се случва да тръгнеш по хубаво време и по средата на пътя вече да те духа такава хала, че за са оцелееш предприемаш отчаяни действия, които иначе не би си и помислил да правиш. И рискуваш! Ако спечелиш - оживяваш. Ако загубиш - губиш и това е! И не ме убеждавайте, че не може да се изпадне в такава ситуация. Има достатъчно райони в нашите планини, отдалечени на прилично разстояние от най-близка хижа или заслон, където отклоняването от маршрута си е чисто самоубийство. Но когато напускането на маршрута предлага 5% шанс за оцеляване, а продължаването по него 1%, то не ви остава нищо друго, освен да поемете по-малкия риск, колкото и нищожно по-малък да е.

Искам да кажа че:
1. Не е удачно да се сравнява спелеологията с голото било на планината
2. Наистина рядко се случва, но се случва проблемът да не е по вина на групата или на неин член. Колкото и да е нисък процента на трагично стекли се обстоятелства по този начин, той все пак съществува!

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!