|
Съществуват две принципни концепции, как да подхождат туристите към Родопа планина. Едната е да се търси наслада в усамотението и дивотията, далеч от асфалтови пътища, всякакви забележителности и туристически атракции, включително хижи. Придвижването да става или пеша, или на велосипед, в краен случай на стоп с каруца, уазка или подобен случаен превоз. Втората е точно обратната - да се търсят и посещават забележителностите на планината, по възможност със собствен моторен транспорт. В тази планина и асфалтовите пътища си имат своя чар, особено когато ги минаваш (покриваш) за първи път. По някои от тях например можеш да преброиш повече чешми, отколкото е средният дневен трафик моторни превозни средства.
За поход от първия тип бях писал нещо през май. През август дойде ред да се приложи вторият метод.
Разполагахме с едно четириколесно возило** и два изненадващо слънчеви дни - предпоставки, напълно достатъчни да се отметнат една антична, една средновековна, една османска, една възрожденска, една съвременна и една природна забелжителност.
Маршрут: София - Кръстова Гора - Ардино - Мадан - Неделино - Златоград - Устра - Момчилград - Татул - Кърджали - Бели пласт - Пловдив - София.
Кръстова гора е съвременната забележителност с никнещи като гъби след дъжд горски параклисчета. Границата между канон и кич в изписването и обзавеждането на някои от тях е силно размита.
От Кръстова гора до Ардино се стига по тих черен горски път, подложен на активното въздействие на багери и булдозери откъм село Загражден.
Край Ардино има един трудно достъпен с ниска кола елегантен османски мост над река Арда - Дяволския мост (Шейтан кюприя). Народното название на тоя род мостове е "римски", но те са толкова римски, колкото и Римската стена в Лозенец. По самия мост трудно могат да се разминат двама ездачи, още по-малко - ако са на камили.
В Ардино има отзичиви автомонтьори.
В Мадан има горубсо, голяма джамия и малка църква, сгушена зад горубсото. Центърът свети от чистота, фонтанчетата работят, а сутрин лелички бършат праха на общинските пейки. Може да се преспи високо над града в хижовидно хотелче с хубава гледка, обзаведено в профсъюзна слонова кост, където и да се замези с пресник и пататник.
В Неделино няма нищо.
В Златоград има съвсем прясно реставрирана възрожденска махала с лични родопски къщи и старовремски дюкянчета като в Етъра. От програмата Фар са дали парите, за да не скучаят местните безработни и, изненадващо, не всички пари са потънали в черни дупки. И за неделинци са останали малко пари по същата програма, само че вместо да варосват са ги хванали да копаят канал за тръби и кабели.
От Златоград се продължава по един липсващ на повечето карти пряк път през село Генерал Гешево. Асфалтът е прекъснат от свлачище, но е прокарано удобно обходно трасе. Генералгешевци, както и повечето турци от целия район са много приятни събеседници. С изключение на някои по-възрастни жени, чийто традиционен начин на живот никога не е налагал изучване на чужди славянски езици.
Устра е средновековна крепост със запазени над 10-метрови стени на един връх край село Устрен, Джебелско. Стига се за около час пеша от шосето при положение, че намериш местен човек да те упъти на едно ключово разклонение. Не ми беше много лесно да го намеря местния човек, защото се беше притаил в короната на саморасла край тютюневата нива дива ябълка, очевидно надявайки се да отминем, без да го забележим.
Момчилград е симпатично градче с южночерноморска атмосфера и студена бира.
Край село Татул има тракийско светилище. Има и кладенец с хладна сладка вода. По време на "възродителния" процес светилището го били кръстили Орфеев камък и организирали там годишни "културно"-масови мероприятия за търсене на родовите корени на махленските жители в древногръцката митология. Слава Богу, татулци са си съхранили здравото чувство за хумор. Всъщност, че въпросното място е точно светилище, изобщо не е доказано.
За забележителностите на Кърджали не остана време.
Край село Бели пласт има няколо каменни гъби с човешки бой. Едната вече е паднала жертва на иманяри-бомбаджии.
Край централния парк в Пловдив има ресторант Central Park.
** Возилото беше едно турско Рено 9. Рено 9, ако не се лъжа, беше "Кола на 1981 год". На въпросното Рено му е счупен механизмът за отваряне/затваряне на шофьорския прозорец. На черен път от друсането прозорецът пада във вратата и после не може да се извади. Няма как да се закрепи и затова шофьорът трябва да го държи с лявата ръка през цялото време. От което следва, че не му остават достатъчно ръце за управление и пътникът (аз) трябва да държи волана, когато шофьорът сменя скорости. В крайна сметка прозорецът успява да се изсули във вратата, което обезсмисля всички усилия и добри намерения.
снимки:
|
Родопи експрес