Ще бъда кратък. Напуснахме х."Тъжа" в 9 без 15 сутринта с доброто намерение до 13,45 да сме на гара Тъжа. Предполагахме, че влакът, който гоним, е около 14,00. Поехме в лек тръс надолу, защото досегашният ми опит сочеше, че за да се слезе за пет часа е необходимо прилично бързо темпо. По маршрута няма какво да се описва - красоти, реки,водопади, Кадемлийско пръскало, Бабско пръскало, х."Русалка" и т.н. Сметката ни излезе обаче крива, предвид изтощението от предишните два дни. Влязохме в селото около 13,40 и шансът да хванем влакът постепенно се изпаряваше. За щастие нашият посрещач на х.Тъжа беше с колело. Дадохме велосипеда на най-пострадалия от нас, който бързо пое по надолнището с инструкция да купи билети и да не пуска влака да тръгне. А останалите в стил спортно ходене с раници на гръб летяхме към гарата и със съжаление отминавахме крайпътните кръчмета. Влетяхме на гарата в 14,03, влакът пристигна след 30-40- секунди и подсигурени с билети, се метнахме веднага на влака. Чукнахме си среща с колоездача в Тулово, където го изчакахме на по бира. Взехме си спокойно довиждане и всеки по родните места - кой с влак, кой с колело. Така одисеята ни приключи.

Последваха три дни до края на празниците в лечение на пришки, стави и изгаряния, протекли с успех. Вчера се явихме по работните си места преяли с агнешко и с тен!

До следващия път!

Ясен

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!